С приетите промени от Народното събрание в Закона за противодействие на корупцията България е изпълнила официално всички изисквания по второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това обяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев пред членовете на постоянната парламентарна Комисия по европейските въпроси и контрол, в отговор на въпрос от парламентарната група на "БСП-Обединена левица".

"Ще използваме следващите от 10 до 14 дни да подготвим документите и да изпратим ново искане за второ плащане", обясни той. Размерът на транша е 653 млн. евро.

Томислав Дончев разясни и какво е направено през последните пет месеца, за да не се допусне загуба на средства. На първо място той посочи извършения детайлен преглед на НПВУ и изваждането от него на проекти без шанс за изпълнение до август 2026 година.

"По-голямата част от тези проекти ще ги спасим," добави той и даде пример с ВиК проектите за 300 млн. лева, които са пренасочени към оперативната програма "Околна среда". А към бързо осъществяваните инвестиции, той припомни, че е осигурен допълнителен финансов ресурс.

Освен това са променени и реформите, така че да бъдат реалистични, мотивирайки се за решението за отлагане на реформата за либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители, за която са нужни години.

"Гарантирахме си и допълнителни механизми за гъвкавост – не всички проекти, свързани със саниране на многофамилните жилищни сгради могат да се изпълнят до крайния срок 31 август 2026 година. ЕК позволи да буферираме една сума от около 250 млн. лева, които да бъдат резервирани в Българската банка за развитие (ББР) и с тези средства да се даде възможност проектите за саниране на многофамилните жилищни сгради да се изпълняват по-дълго време", продължи вицепремиерът Дончев.

"Планът е да не загубим нищо", повтори той в заключение и допълни, че при по-бавно осъществяване на инвестиция има възможност тя да бъде извадена от НПВУ и да се прехвърли към друг източник на финансиране, а на нейно място да бъде добавена друга, която върви в график или с изпреварващи темпове.

"Сега картината е много по-реалистична", каза вицепремиерът Дончев.

Дончев беше изслушан от народните представители в комисията по актуални въпроси. Той говори и на въпрос от парламентарната група на "ДПС-НН", като посочи, че дебатът за бъдещето на кохезионната политика на ЕС и Многогодишната финансова рамка предстои тепърва. Подумите му в този дебат България ще защитава във всички формати позицията за запазване на традиционните цели на кохезионната политика.

Според вицепремиера Дончев изначалната цел на кохезионната политика е да "гаси" макроикономическите дисбаланси, които предизвиква общият пазар. "И каквито и критики да има, тя работи. Нашата позиция е, че трябва да пазим изконната, изначална цел", каза той. България, обясни той, приема необходимостта и има амбициите да инвестира в и развива отбранителна индустрия, но това не може да служи като основание да се пренебрегват нуждите в сфери като ВиК – сектора, пътищата, железниците, социалното включване, помощта за предприятията.

"Защото истинският мотор на икономическото развитие са тези политики по модернизация на страните членки. В този смисъл позицията на България, която ще се изразява във всички формати, е да се опитаме в много по-голяма степен да пазим традиционните цели на кохезионната политика", продължи вицепремиерът Дончев.

Стъпвайки на своя опит като участник в преговорите по структуриране на многогодишните финансови рамки на ЕС, той посочи, че "през годините всеки път се опитваме да обвържем кохезионната политика с "болката на деня" - 2010 година беше с финансовата криза, 2014 г. с бежанската криза, сега се опитваме да я пакетираме с предизвикателствата, които имаме (днес, бе. авт.)".

Според него сигналите на този етап от страна на ЕК и тяхното предложение за МФР, са в посока следване на модела на Националните планове за възстановяване и устойчивост. Това, смята Дончев, има от една страна прогресивна функция, защото ще катализира реформите в държавите членки, но този модел се прилага от едва няколко години и ефективността му все още не е доказана.

"Обвързването на пари с реформи не е ново и този принцип го има още в периода 2014-2020," припомни той. Другите политически анонси, по негова информация, са в посока към много по-централизирано управление на средствата, централизация на инструментите и по-малко на брой финансови инструменти.

Вицепремиерът посочи, че са налице и много политически въпроси без отговор и даде пример за това как ще се съчетават на политиките за декарбонизация с развитието на отбранителната промишленост, която в същността си е емисионна индустрия.