Едва 6% от българите водят изцяло здравословен начин на живот, това показват данните от социологическо проучване, реализирано от изследователски център „Тренд“. Данните бяха представени по време на пресконференция, посветена на здравословните навици на българите. Организатор на събитието е „Health Metrics“ – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.

Повечето респонденти в проучването демонстрират раздвоени практики – 42% казват, че „по-скоро“ водят здравословен начин на живот, но в същото време 35% „по-скоро не“, а 14% изобщо не водят подобен начин на живот.

Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата.

Една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот се оказват финансовите ограничения. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Тези пречки са още по-изразени в определени възрастови и социални групи, включително млади хора с нисък доход и живеещи в малки населени места.

Проучването разкрива също и ниската физическа активност сред населението. Над половината от анкетираните – цели 55% – никога не спортуват, а едва 15% са активно спортуващи. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. Въпреки това, при онези, които спортуват, водещият мотив е грижата за здравето. Докато сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежa към добро здраве и добър външен вид в еднаква степен, с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи.

23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, а 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване или поддържане на форма. В голяма част от случаите това се случва без медицински контрол – повечето потребители вземат решенията си на база съвет от приятели и търсене в интернет.

„Метаболитното здраве е изключително важно и затова трябва да поставим здравословния начин на живот в центъра на общественото внимание. Затлъстяването е заболяване, което трябва да диагностицираме, профилактираме и лекуваме, тъй като е свързано със сериозни последици за здравето. България е на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място по затлъстяване при деца. Тези цифри говорят достатъчно.“, коментира чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в МФ, МУ-София.

Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично, което показва тенденция към удобство за сметка на хранителното качество.

По темата проф. д-р Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ към Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ в НЦОЗА, коментира, че „Липсата на надеждна информация от достоверни източници, която да е лесно достъпна, често води до грешки в поведението. Важно е също така да се въведе здравно образование от ранна детска възраст.“

Данните от проучването показват и засилената роля на социалните мрежи и дигиталната среда. Проучването установява, че 43% от потребителите на продукти за отслабване или поддържане на тегло ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри в социалните мрежи. Освен това, 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация по темата за хранене и здравословен начин на живот.