Преди година се застъпих за нещо, което тогава не убеди почти никого: а именно, че футболистите от Висшата лига трябва да имат приоритетен достъп до ваксини срещу Covid. Мислех си, че гледането на спорт от най-високо ниво помага на милиони от нас през самотните зимни локдауни и че няколкостотин футболисти да прескочат опашката би било незначителна цена, за да продължим, пише Хенри Манс за "Файненшъл Таймс".

Не успях да предвидя колко сериозно хората ще осъдят специалното отношение към привилегированите. Също така не си представях колко спортни звезди биха избрали да не бъдат ваксинирани, дори когато дойде времето. Кой би предположил, в годините след допинг скандала с Ланс Армстронг, че един ден спортисти от най-високо ниво ще откажат инжекция?

Уликата бе там, под формата на най-добрия тенисист в света. Нека просто го кажем: Новак Джокович е глупак. Той беше глупак през 2020 г., когато заобиколи мерките за пандемията и организира турнир в Сърбия и Хърватия, на който той и други играчи се заразиха с Covid. Той беше глупак, когато бе домакин на дискусия в Instagram с уелнес шарлатанин и твърди, че познава хора, които могат чрез молитва и благодарност "да превърнат най-токсичната храна или най-замърсената вода в най-лековитата вода".

Джокович продължава да е глупак, след като се опита да пътува до Australian Open, след като не е ваксиниран, въпреки строгите федерални и турнирни изисквания. Миналата година той твърдеше, че се застъпва за играчи с по-нисък ранг под карантина в Австралия. Сега той настоява за специално лечение по недоказани медицински причини, засега отхвърлени. За съжаление за него, вероятно единствените дестинации, които правят ad hoc изключения за елита без медицински причини, са места като Хонконг, където Джейми Даймън и Никол Кидман се отказаха от карантина миналата година. Правилата за влизане в Австралия са строги и стриктни, по принцип правилата не трябва да изненадват някой, който удря топки в нарисуван на земя правоъгълник, за да си изкарва прехраната.

Но това всъщност не е спортен проблем. Както при расизма и онлайн злоупотребата, спортът отразява обществото. Във Великобритания един на всеки 20 възрастни казва, че не се е ваксинирал. В САЩ това е едно на седем. Антивакъсрите често са на ръба, но ги има. Колко семейства се опитаха да се срещнат тази Коледа, само за да открият, че някой от тях не е получил ваксината си? Можем да ги тормозим - можем да ги ядосаме, както би казал френският президент Еманюел Макрон - като им забраним достъпа до кината и баровете. И все пак хардкор антиваксъра няма да помръдне, каквито и ограничения да бъдат въведени. Наистина ли семействата ще решат, че определени роднини не са добре дошли на рождени дни или сватби завинаги? Колко предприятия ще маргинализират това малцинство служители? Колко клуба ще въведат рестрикции за своите членове?

Повечето спортове не са готови да живеят без своите антиваксъри. Висшата лига твърди, че към декември 84% от нейните играчи са в процес на ваксинация. Което означава, че поне един от всеки шести не е ваксиниран. В американския баскетбол имаше фурор около звездата на "Бруклин Нетс" Кайри Ървинг. Но той просто живее на място с мандат за ваксини на закрито; други антиваксъри могат да продължат да играят.

По същия начин истинската история на Джокович не е, че той може да пропусне Откритото първенство на Австралия, а че той вероятно ще се състезава другаде, включително Откритото първенство на Франция и Уимбълдън. В един момент 34-годишният футболист ще спечели своя рекорден 21-ви турнир от Големия шлем. Неговите спонсори не са го изоставили досега. Ще го изоставят ли тогава?

Премахването на антиваксърите е невероятна мечта. Трябва да се задоволим просто да ги съдим. Отказът на спортистите да се ваксинират трябва да ги лиши от славата на техните постижения на терена. Джокович бе човек, който искаше да олицетворява безграничната човешка устойчивост. Вместо това той трябва да олицетворява безграничната човешка глупост.