ричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) върна за ново разглеждане делото срещу майката, умъртвила двете си деца в Сандански. Върховните магистрати отмениха решението на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото бе образувано по касационни жалби на подсъдимата Кристина Дунчева и на частния обвинител и граждански ищец Г. Т. На първа инстанция Дунчева бе осъдена на доживотен затвор без право на замяна. С решението на САС присъдата бе изменена. Дамата бе оправдана за това да е извършила деянието по особено мъчителен за жертвите начин, а наказанието "лишаване от свобода" бе намалено на 12 години. Съдът на втора инстанция намали и размера на обезщетенията на по 250 000 лв. за всяко дете.

ВКС отбелязва, че е неоснователен доводът на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак "особена жестокост". Магистратите подчертават, че на всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, а самите удари са причинени с нож. Неоснователен е и доводът, че актът на САС е неправилен поради прекомерно високото наказание на Кристина Дунчева.

ВКС не приема доводите на частния обвинител и граждански ищец за съществени процесуални нарушения. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон заради оправдаването на подсъдимата за убийство, извършено по особено мъчителен начин, смятат върховните магистрати.

Според ВКС е основателен доводът на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е пропуснал да отчете наличието на някои отегчаващи обстоятелства, които са от значение за наказателната отговорност на Дунчева. Не е била отчетена пълната безпомощност на жертвите, лишени от каквато и да е възможност за защита или бягство. Не е отчетено и обстоятелството, че деянието е осъществено в домашна среда, която по естеството си следва да бъде място на сигурност и закрила за двете жертви. Подценено е било и това, че макар и за кратък период от време всяко от децата е осъзнавало не само противоправното нападение, насочено срещу него, но и извършваното едновременно с това посегателство срещу неговия брат или сестра.

ВКС приема, че е възможно престъпно деяние от даден вид в неговото конкретно проявление да се отклони съществено от това, което е имал предвид законодателят при предвиждане на наказанието за съответното деяние. При съпоставка между степента на обществена опасност на деянието и дееца и санкционния минимум, предвиден от законодателя, не може да се направи обоснован извод, че наказанието от 15 години лишаване от свобода е изключително тежко по смисъла на чл. 55 от НК. "Налагането на наказание под този минимум води до изкривяване на принципа на справедливостта, като създава несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление и наказателната репресия", подчертават върховните магистрати.