Процедурата за т. нар. свръхдефицит на ЕК е предизвестен сценарий и създава силна изненада в отговорните за настоящата ситуация. Колкото по-силна е политическата интонация, с която предлагат магически решения, толкова по-съпричастен е анализаторът. Самохвално рекламираните бюджети с дефицит от 3% през последните пет години са резултат от прехвърлени плащания за милиони и милиарди за следващи години. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.

Дефицитът в момента е 7,4%, това е над милиард и половина евро. Още 2,2 млрд. евро са неразплатени, които са крити по чекмеджета от 2024 г. В тях са проекти, които са фактурирани и неразплатени на АПИ, проекти на общините, каза още той.

До 30 април служебното правителство пък трябвало да представи служебен доклад на ЕК с фискален средносрочен план до 2028 г., но то не е представило информацията. Днес решението на ЕК ще е на база данни от 2025 г. и без в него да са включени онези разходи, които са направени и се очаква да бъдат фактурирани през тази година. Това е така защото служебното правителство не искаше да извърши консолидация на държавните разходи и прехвърли горещия картоф към редовното правителство, каза още Донев.

Правителството поема своята отговорност, колкото и да е сложна ситуацията, в която се вземат трудни решения за орязване на разходи, каза още той. Какво прави едно средностатистическо семейство, когато парите не стигат - започва да пести, спира излишни харчове и търси допълнителни приходи, даде за пример той.

Повишаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации пък не са били обвързани с дългосрочно финансиране. Не са предприемани и реформи. Сега сметката ще я плащаме всички ние, каза още Донев.

Сивата икономика и укриването на осигуровки, недостатъчно ефективна събираемост на всички публични вземания продължават и сега да оказват натиск върху фискалната стабилност. Инвестиционната политика на страната е била непоследователна и без визия за стратегическо развитие. Вместо реализирането на европейски проекти и усвояване на европейски средства, за да бъде осигурен икономически растеж и заетостта, е бил изцяло насочен към националните капиталови инвестиции без да е осигурен необходимият финансов ресурс за проектите включени в двете приложения към Закона за държавния бюджет.

Управлението на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите се увеличили допълнително натиска върху бюджета. Честите смени на редовни служебни правителства и липсата на приемственост в приоритетите за развитие и управление на страната са създали бюджетната несигурност и са задълбочавали допълнително с времето проблемите, каза още Донев.

„Намираме се на следващия ден след финала на приказката - „Три дни яли, пили и се веселили". Сега предстоят трудните решения, отговорните решения – решенията, от които редовното правителство не бяга. Предстоят ни срещи с представителите на национално представените работодателски и синдикални организации, с браншовите организации, с които да обсъдим и да предприемем конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, така че този прекомерен дефицит да бъде ограничен в приемливо допустими финансови параметри.

Това, което Европейската комисия ще направи утре, предполагам, че ще обявят своето решение за тази процедура по свръхдефицит, с която България ще бъде поставена под наблюдение. Ние няма да чакаме предписанията и твърдите мерки, които Европейската комисия би могла да ни наложи. Ние ще предприемем отговорна политика за това да ограничим в приемливи граници държавните разходи. Задачата е трудна и нелицеприятна, каза още Донев.

„Тези майстори на балансиране на бюджети в рамките на 3% дефицит – нов термин във финансите биха ги реализирали – нямаше да крият разходи по чекмеджета, за да ги отлагат през годините. Нямаше да се изземва през 2025 година и междинен дивидент от търговските дружества с държавно участие, така че за тази година допълнително едни 560 милиона авансово са прибрани през 2025 година. Колегиално през 2025 година е прибрано всичко, което е било предвидено да постъпи в бюджета за 2026 година. В момента бюджетът не може да си позволи лукса да получи дивидент от държавните дружества – „Български енергиен холдинг" и Държавната консолидационна компания, откъдето междинният дивидент, с който започнахме, е около 60 милиона евро, които няма да постъпят тази година. Допълнително служебното правителство по член 3, алинея 3 от така наречения Удължителен закон за бюджета направи харчове, с които отново задължи редовното правителство с плащания за около 500 милиона евро. Всичко това води до преосмисляне на дефицита спрямо брутния вътрешен продукт. Както виждате, разчетите показват, че това не е така, това е реалната истина.

Предстоят ни трудни решения, предстоят ни мерки, които са непопулярни. Предстои ни да изпием горчивата чаша докрай. Пак казвам- прикривани, отлагани и прехвърляни харчове, включително фактурирани, значително сертифицирани и все още нефактурирани, но приети разходи, приети дейности, приети проекти. Това е жестоката истина. Правителството е готово и ще направи всичко възможно, ще вземе всички необходими мерки, така че този дефицит, завещан от предходните правителства, да го ограничим в рамките на допустимите критерии. Това е необходимо, за да имаме устойчива финансова и фискална политика, да имаме предвидимост, да имаме уважение сред нашите партньори в Европа и по света. Колкото и да е страшна истината, по-важно е какво ще предприемем. А ние ще предприемем необходимите мерки за това държавата да не изпадне в спирала на финансова несигурност и задлъжнялост и да не отлагаме, както тези преди нас, решенията за утре. Ние ще взимаме решенията днес. Новият дълг е неизбежен, заяви Донев.

Правителството взе решение за таван на дълга от 3,8 милиарда евро.