Психологът Диана Апостолова от Поморие за страховете в извънредно положение: Най-много са се развили паническите атаки

img

Диана Апостолова е част от екипа от психолози-доброволци от Поморие, който помага на хора, нуждаещи се от подкрепа, във връзка с разпространението на COVID-19 и наложените мерки. Ето какво сподели тя:

.Измина един месец от обявяването на извънредно положение, за да се ограничи разпространението на коронавирус в страната. От Националния оперативен щаб сочат данните до момента: - броят на заразените, излекуваните, на жертвите. Над 74 000 души са били под карантина или все още са от началото на извънредното положение. Това е статистиката. Но какво стои зад числата? Какви са последиците за психиката ни от физическата изолация?

.Оказа се, че е трудно за всички, защото това не е естествена ситуация. Тя не просто застраши физическото ни оцеляване, но срина възгледите за начина ни на живот, промени ценностната ни система. Кризата започна да става нормално състояние, а никой не беше и все още не е готов за нея. Стана някак си изведнъж. Без да успеем да се адаптираме. Да, обичайно е всички хора да изпитваме напълно нормални екзистенциални чувства – страх, тревожност, гняв, отчаяние и т.н. Но страхът през този месец стана прекалено голям. Страх за това какво ще се случи – и във физически, и в психологически, и в социален аспект.

.Страх е, когато знаеш какво те застрашава и можеш да го избегнеш, като мобилизираш ресурсите си за справяне. Всеки има два варианта за избор – да бяга или да се бори. А в случая, не знаеш какво да очакваш и нямаш избор за рационално реагиране. Мислиш, че най- лошото ще се случи, че ще се заразиш, ще се влоши здравословното състояние и накрая ще последва смърт. Ако не за себе си, то за близките си. Започваш да се пазиш, дезинфекцираш, слагаш ръкавици и предпазни маски, но не знаеш откъде ще изскочи заразата. Страхът и тревожността, особено при възрастните с хронични заболявания хора станаха водещи в усещанията им през този месец. Страхуват се и родителите, които гледат своите малки деца, като и всички онези хора, които се грижат за възрастни и болни близки.

.В началото на извънредното положение хората започнаха да изкупуват хранителни продукти от първа небоходимост и тоалетна хартия от магазините. Оказа се, че най-много атакувани бяха тези, които не изпускат контрола в живота си и които започнаха да се презапасяват, мислейки си, че по този начин ще се противопоставят и изконтролират нещата.

.Изолацията дойде не по желание, а принудително. Бе наложена предвид ситуацията. И елементът на недоволство при повечето бе напълно закономерен.Самото ограничаване на физическите контакти и на излизанията от вкъщи за месец доведоха до развиване на панически страх, на фобии от страх за заразяване с опасния вирус. Отключиха се всякакви психологични състояния, свързани с невъзможността да бъдем пълноценни и активни така, както ние го разбираме. При доста хора се наруши сънят, храненето, настроението, стигна се до депресивни състояния, има и суициди. От телефонните обаждания на хора, търсещи психологическа помощ, се разбра, че най-много са се развили паническите атаки – и при млади, и при възрастни..

Епидемията промени отношенията между хората. Заради коронавируса започнахме да гледаме на другите като врагове, а на себе си като жертви. Такова положение отключва агресията на жертвите, когато са притиснати. Искат, а не могат истински да се защитят и започват активно да агресират. Младите са по-уязвими в това отношение. Те нямат личностния ресурс, който да им помогне да се справят. Искат да живеят нормален живот, който са имали преди, със забавленията, с приятелите. Това сега не им е позволено и то оказва негативно влияние върху тях. Младият човек си иска своето. Наблюдава се отключена агресия и в семействата, у дома между хората, които са принудени да бъдат постоянно заедно и да нямат други контакти. От една страна, те прекарват твърде много време заедно и всичките конфликти между тях не могат да се решат, неуредиците не могат да се компенсират от излизането навън, като ходене на работа, виждане с приятели по заведения, посещения на културни събития – все обичайните начини за сваляне на напрежението в междуличностните отношения.

.А след като измина първият месец на извънредно положение, хората започнаха да се тревожат и за икономическото си състояние. Споделят притесненията си, че нямат сигурност и не знаят как ще се издържат. Повечето нямат никакви финансови резерви. Притесненията, особено при хората в трудоспособна възраст са как ще функционират след извънредното положение. Когато човек е останал без работа, ако няма перспектива, ако няма с какво да си нахрани децата, много трудно се справя със ситуацията сега. Появиха се различни форми на психологическа защита: приемаща, отричаща, невярваща, съпротивителна и рационализаторска. А когато се надхвърли дозата страх, тогава настъпват посттравматични състояния. Затова да внимаваме и за психическото си здраве.

Услугата за безплатни консултации по телефона се извършва всеки делничен ден, от 10:00 до 17:00 часа, на следните телефони:

0882 420 049 – Диана Апостолова

0886 629 321 – Деяна Михова

0890 424 238 – Таня Димитрова

Психолозите са част от екипите на Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ – Поморие, СУ „Иван Вазов“ Поморие и Център за активно приобщаване на деца и младежи с увреждания в град Поморие.

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

0 Коментар

Най-новото

Актуални теми

Горят сараите на Доган в парк Росенец

Касапница на пътя Бургас-Созопол

Има ли коронавирус в Бургас?