По някакво стечение на обстоятелствата ромската махала на Бургас винаги се е озовавала на златни места. В подкрепа на този факт свидетелства поглед назад във времето, преди малко повече от 100 години, когато съвременният вече център на Бургас е бил краят на града.

„Диагоналът на фасадите до подлеза на Операта от страната на банка ДСК е очертавал края на града. Казвали са на това място Калната улица, ако въобще е било улица. Кална по две причини, Първо в буквалния смисъл – паваж е липсвал и легендарната в миналото бургаска кал е била в изобилие. Второ - на север от нея е била ромската махала”, разказа пред BurgasINFO изследователят Митко Иванов.

Циганите са били отхвърляни и не са допускани в очертанията на града, въпреки че по свидетелство на негов приятел, роден през 1920 г., сред тях е имало много работни и достойни хора със солидни професии.

„Така или иначе не голямата циганска махала е била разположена плътно до и на север от Калната улица, но с разрастването на града се изтласква. Първо е преместена по ул. „Христо Ботев” нагоре, почти до района на ДНА, а след като се вижда, че градът се развива твърде бързо, ромските колиби са изтласкани далеч, далеч извън града в днешния кв. „Победа”, казва Митко Иванов.

По думите на изследователя много бургазлии погрешно наричат мястото „Комлука”.

„Правилното е „Кумлука”, защото думата идва от турското кум, което в превод означава пясък”, допълва авторът на „История на Бургас”.

А защо пясък? Защото квартала има излаз на най-красивият ни плаж, който много бургазлии никога не са виждали. Това е и най-голямото богатство на „Кумлука”.