Трябва ви килим? Пътеки за коридора? Или са ви свършили здравите чорапи?

Нямате проблем. Те сами могат да дойдат у вас, пише наша читателка от ж.к. "Славейков". От месец доста прилично облечени роми от Сливен обикалят от врата на врата и продават килими или чорапи. Чифт чорапи чист памук, вървят по левче, а термото са 1,50. Леля Станка, както твърди, че се казва жената, обяснява, че е нещо като търговски последник. На работещите в чорапената фабрика им изплащали част от заплатите в произведена стока и те тябвало да я пласират, за да си платят тока и да си купят храна. Същото се случвало и в завода за килими, който работи предимно за износ.

Станка била портиерка, но през свободните дни натоварвала стоката от заплатите на двайсетина работници и я продавала в Бургас. Тук пазарът не бил свит и много хора си купували предимно чорапи, но и килимите вървяли, макар и бавно.

Сега хората искат други постелки, ама с килим е най-топло, категорична е тя. На въпроса как се поддържат чисти такива дебели килими, тя казва, че няма проблем, тупаш го вечер от терасата и готово. И с изумление научава, че тупането в града е забранено. Че доста хора ги купуват, хвали се тя, но после се сеща, че може би ги минават с прахосмукачки.

Дори нищо да не купиш от нея, тя е бъбрива, разказва за децата си, едното завършвало гимназия, другото работело в чужбина.

И за мъжа си, който нищо не работел, пиел и я биел, ако не му занесе пари в края на месеца.

Дали наистина плащат на работниците в стока, или просто тя е крадена, кой да ти каже.

Станка се прибира в Сливен с олекнала кола и пари в джоба, а бургазлии са доволни от купените на далавера качествени стоки. А НАП няма как да разбере за алъш-веришът, защото и двете страни са доволни и си мълчат.