Вече сме на ръба на оцеляването, ние сме обречени на смърт така или иначе. Ако не се борим, значи да се оставим на умрем. В момента подготвям писмо до всички евродепутати, с което искам да ги информирам, че хората с увреждания съществуват, тъй като видях, че са ужасно загрижени за кравата Пенка. Целта ни е да ни видят, да говорят с нас, да разберат, че ние сме хора, а не някакви уреди, че ние можем и желаем да бъдем полезни. Затова предлагаме модерна реформа, която е адекватно работеща в много други държави. Това заяви за БургасИНФО Грета Аспарухова, която вече 29 години е в инвалидна количка. Днес жената, заедно с майки на деца с увреждания, участва в протестния палатков лагер пред „Чадъра” в Морската градина. Исканията им са за въвеждане на Закон за личната помощ, който да третира всяко увреждане поотделно.

Грета е човекът, който много години води битка плажовете в Бургас да бъдат достъпни за хората с увреждания. Откликване и разбиране обаче за поредно лято липсва.

„В Бургас няма достъпен плаж. Това, което е направено е подигравка. Събрани са три чадъра на едно кътче, което не стига до никъде. Представете си трима човека с увреждания, дори да не са с колички, но с увреждания и придружител, да се напъхат в това кътче. Към момента няма шезлонги там, абсолютно нищо. Ние ще се търкаляме по пясъка и ще пълзим до морето вероятно”, заявява Грета.

За съжаление достъпна среда липсва дори в лечебните заведения.

„Скоро бях в най-големите болници „Св. Иван Рилски” и УМБАЛ „Александровска” в София и искам да Ви кажа, че там е под всякаква критика, дори няма тоалетна за хора с увреждания. Там е абсолютно недостъпно”, заявява жената.

Тъжното е, че дори след серията протести никой не се впечатлява от съдбата на хората с увреждания. А никой не е застрахован от нея. Адекватната реакция сега ще гарантира, че в бъдеще дори да се грижите за възрастен роднина, дете или самите вие да седнете в инвалидния стол, няма да сте затворници на четири стени, отритнати от обществото и осъдени на смърт. Разбирането, че проблемът засяга всички ни обаче липсва. По-лесно е да се посмеем на съдбата на кравата Пенка и да я подкрепим чистосърдечно отколкото да ни пука за настоящето на толкова много хора в България.

А следващите редове са грозната реалност, в която не само Грета, но много хора живеят. Реалност, която „здравите” се надяват никога да не ги сполети. Но….

„Искаме да организираме протести във всички големи градове, за да разберат, че това не е шега. Ние наистина умираме ежедневно – нас ни убиват. Системата ни убива, държавата ни убива и безразличието на управляващите ни убива. Искаме Закон за личната помощ, който да е конкретен. Искаме всяко увреждане да се третира поотделно, т.е. да не сме една група, която е сложена под общ знаменател, защото всяко увреждане има своята специфика и нужда. Не може за всички увреждания да се дава една и съща количка или патерица, защото количките, които се дават, ме увреждат. Аз съм още по-увредена с количката, отколкото без нея. Тя не ми върши никаква работа. Ние желаем промяна, да сме част от обществото и от икономическия живот. Голяма част от хората с увреждания имат образование и могат да бъдат функционална част от икономическия живот. В момента, в който човек получи увреждане, той е изритан от системата и заедно с него са изритани още няколко човека – роднини. С други думи системата обрича поне трима души от едно семейство на глад и мизерия. Изхвърля трима човека от икономиката. Аз получавам голяма пенсия, тъй като имам трудов стаж. Получавам 354лв. пенсия, а те ми стигат точно за 10 минути буквално. Получавам пенсията, сядам пред компютъра, плащам си сметките, и тя изчезва. Което означава, че аз останалата част от месеца трябва да съм в кома или на някакво изкуствено поддържане. Ние не искаме пенсии. В момента голяма част от това, което се разходва е за неконкретизирани разходи за администрация, а до нуждаещите се не достига абсолютно нищо”, казва Грета.