БКП е на власт, а Държавна сигурност е пратила десетки мъже в ареста. Те са толкова много, че един ден съпругите им не издържат и излизат на протест. Потеглят към милицията в Бургас и дрънчат по празни тенджери и кофи с призив да пуснат мъжете им. Това е само малко парченце от уродливата ера на ДС, която припомни Иван Ванков от изпълнителния съвет на Съюза на репресираните от комунистическия режим. А повод стана премиерата на книгата „Бивши хора” на проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов. Събитието бе уважено от десетки бургазлии, които препълниха зала „Георги Баев” на Морското казино. Много от тях носят спомени от събитията, описани в книгата.

Сред специалните гости бяха зам.-областният управител Владимир Крумов, зам.-председателят на СДС Костадин Марков, общинският съветник от Реформаторския блок Тошко Иванов, общинския председател на ДСБ Иво Баев, Митко Иванов от Дружеството на бургаските художници и други. Книгата бе представена от Иван Ванков и д-р Андрей Найденов от Съюза на репресираните.

Всъщност терминът бивши хора, който е страшно клеймо по време на комунизма, е взаимстван от НКВД или съветското гестапо. Да си бивш човек означава, че не само ще бъдеш прокуден, тормозен и репресиран, а може и убит, но и твоите деца и внуци задължително ще бъдат низвергнати от държавата. Те няма да учат в университетите, които искат, и няма да имат хубава работа. Защото ДС е наказвала така.

„Сред бившите хора са попадали дори наследниците на Райна Княгиня, Баба Тонка, Бачо Киро”, разкри Иван Ванков.

Проф. Вили Лилков сподели, че е влязъл в архивите на ДС, за да се запознае с оперативното си досие, след това е прочел още много.

„Интересното е, че доносниците са носили имена като Волга, Пирин, Родопи, а разработваните са наричана с най-унижаващи названия. В архивите на ДС имаше човек, който придържаше бяла кърпа на слепоочието си. Той помоли да се върне и да дочете досието си друг ден, а когато вдигна къпрта видяхме огромен кръвоизлив в окото му. Причината – не е могъл да понесе написаното”, сподели проф. Лилков.

Според журналиста Христо Христов нашата Държавна сигурност е една от най-жестоките в комунистическия свят.

„Няма друга държава, в която репресията от едно поколение да се пренася и върху наследниците му. Документите за оперативно наблюдение са били издавани задължително за децата на бившите хора. С тази книга, която може да се каже, че е написана от самата ДС, защото сме използвали документи от архива, искаме да запазим паметта на поколенията жива”, сподели журналистът.

Макар историите за зверствата на комунизма да са чудовищни с начина, по който са потъпквали човешките права на хиляди хора, днешното поколение е слабо заинтересувано. А възрастните са мълчали. Мълчали са, защото заради една единствена дума е можело внуците им да последват тяхната съдба. Затова не са разказвали. Днес обаче всички знаем каква е историята, а изразът „По време на комунизма беше по-добре” е хубаво да върви с въпроса: „За кого?”.