Стихове на Христо Ботев, Пейо Яворов и Пенчо Славейков, носители на огромна българска гордост, станаха повод за вдъхновение у трима младежи от Поморие. Те ги възпяха в рап-ритъм, но с огромно чувство и уважение към нашата история. Впечатляващото е, че двама от тях не са българи, а руснаци – Роман и Ян, които живеят в Поморие. Тримата изпълнители записват парчето под името Ru$naka, Red Yan & Hamav. Ян Петров и Роман Черкашин разказаха пред БургасИНФО, че идеята им се е родила спонтанно, но текстовете са внимателно подбрани, така че да могат да се съчетаят. За изборът на стиховете основна роля има единственият българин в проекта – Георги Цанев, който настоява да рапира точно тези строфи на едни от най-великите български поети, носителни на националния дух. Ян прекарва няколко безсънни нощи, за да избере най-подходящите куплети, които да си паснат един с друг, да преливат плавно, макар да са от различни произведения на различни автори, както и да са подходящи за рецитиране върху този стил музика.

Заглавието на песента е „Забравени“, защото авторите на песента смятат, че много от емблематичните произведения на българската литература вече са забравени от съвременното поколение, а именно те са повод на гордост.

„Питал съм много млади хора дали знаят за тези бележити стихове. Дори и след като разпространихме песента и питах младите „Знаете ли какво слушате“ повечето бяха чували само стихотворението „Обесването на Васил Левски“, обяснява Ян.

„Искахме да направим нещо различно, да стигнем до по-голяма аудитория. Освен стиховете на българските класици, в песента се чуват и изпълненията на Теодосий Спасов, семпъли от външни автори, както и народни мотиви – акапела“, разказва Роман за мейкинга на парчето. За основа е използван и символ на българския фолклор – песента „Девойко, мари хубава“.

„Песента се харесва както на българи, така и на чужденци, което много ни радва. Не знам дали стиховете са забравени, но е добре от време на време да се припомнят на хората, дори и по този различен начин, защото те са много силни и емоционално въздействащи. Човек винаги трябва да търси в себе си тази сила за добрина и справедливост, за да стане по-добър светът. И това важи не само за днес, а за всички времена. Когато изучавах тези стихове в 8-ми или 9-ти клас, бях твърде малък и не можах да вникна добре в тях, но като пораснах, започнах да мисля по съвсем друг начин, усетих истинската емоция, която носят и затова смятам, че творчеството на българските автори-класици трябва да бъде възродено, дори и чрез рап песен“, споделя Георги Цанев.

„Нямаме претенции да сме патриоти. Това е пресъздаване на лириките на българските поети. Песен за представянето на велики думи на велики хора по начин, по който да бъдат лесно възприети и да въздействат. Искахме да припомним тези стихове. Ние сме руснаци, но сме израснали тук и милеем за България. Искахме песента да бъде максимално българска, затова освен стиховете, сме използвали и българска музика. Сигурни сме, че дори и тийнеджърите, които са бягали от часовете по литература, сега като чуят стиховете поднесени по този начин, ще ги докоснат и ще стигнат до тях, защото посланието, което носят е много силно“, разказват за песента двамата руснаци, които са самоуки музиканти.

„Подобни песни могат дори да се включат за изучаване в училище, защото децата много лесно учат чрез музиката, а рапът е близо до тях. На младите трябва да им е интересно, за да се задържат в час. А с такива креативни методи те учат много лесно“, добавя съпругата на Роман – Ради Джафарова-Петрова, която е музикален педагог и винаги помага активно в проектите на мъжа си.

Момчетата заснемат сами дори клипа. Роман е зад камерата, Ян се занимава с осветлението, сглобяването се случва в домашното им студио. Споделят, че са правили всичко с много голямо желание, затова и им се получава толкова добре. И обещават следващият им проект също да бъде новаторски и да нещо, което не е правено още в Бургас.

А нашите деца могат ли, без да преглеждат учебниците по литература, да разпознаят стихотворенията в песента? Ще помогнем в изброяването на заглавията и стиховете от тях, ползвани в песента:

ХРИСТО БОТЕВ – Обесването на Васил Левски

...

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

...

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

ХРИСТО БОТЕВ – Хаджи Димитър

...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

...

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – Как ли ще мине...

Как ли ще мина и утрешний ден?
Все като днес ли? Дали заловен
с тъмна мечта, от нощес ще се боря
да я во форма желана затворя —
и уморен ще ме сварят зори?…
Памет смъглевена, поглед гори,
дълг ме зове, а по дълг аз не ходя,
а се безцелно разтакам и бродя…
Мътно ми нещо сподавя гърди;
поглед разсеян лениво следи
хора, по работа там що се скитат;
тъмно до слухът ми думи долитат,
сепват ме — нейде унасят ме пак…
Някой си, негли познайник, ми знак
прави и шапка лениво поклаща;
други со поздрав усмивка ми праща;
прешумоли и се мерне край мен
свилена рокля и с „добър ти ден“
поглед и драг и желан ми проблесне —
памет по тоя се поглед отплесне
и си представя това що желай,
и се унася в чаровния край,
де е витала с мечтите нощешни —
в моя живот, и така безутешний,
носящи малко утеха за мен…
Тъй ли ще мина и утрешний ден?
А вечерта ще се дома затворя —
пак со мечти цяла нощ да се боря

ПЕЙО ЯВОРОВ - НИРВАНА

Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмълвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризонти мрачни...
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни...
Но страх ни е да пием, нас – страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.