Всеки шести българин не може да си позволи пълноценно хранене с месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни. През 2025 г. делът у нас е 15,8%, докато средното равнище за Европейския съюз е 8,5%. Това поставя България сред най-тежко засегнатите държави по един от най-показателните индикатори за материални лишения. По-висок дял е отчетен единствено в Румъния - 18,1%.

Зад сухия процент стоят стотици хиляди хора, за които редовното включване на месо или негов хранителен еквивалент в менюто остава финансово затруднение. Евростат не измерва дали човек предпочита да яде месо, а дали домакинството разполага със средствата да си го позволи, ако желае. Именно затова показателят се използва като част от оценката за материални и социални лишения.

Има и добра новина - тенденцията в България е трайно надолу

През 2012 г. делът на хората, които не са можели да си позволят подобно хранене, е бил 51,9%. През 2014 г. пада до 39,5%, през 2019 г. - до 27,6%, а през 2023 г. за първи път слиза под 20%. За 2024 г. Евростат отчита 18,7%, а през 2025 г. показателят вече е 15,8%. Това е огромно подобрение спрямо началото на периода, но все още оставя страната далеч от средното европейско равнище.

Разликата спрямо ЕС остава 7,3 процентни пункта. Средно за Общността 8,5% от населението не може да си позволи пълноценно хранене през ден, като диапазонът през 2025 г. е от едва 1,2% в Кипър до 18,1% в Румъния. След България се нареждат Унгария, Словакия и Гърция. Така въпреки дългогодишното подобрение страната ни остава в групата с най-сериозни ограничения при базовото потребление.

Това обяснява и защо сравнително ниското общо ценово равнище в България не означава автоматично висок стандарт на живот. Евростат поставя страната сред най-евтините в ЕС по цени на потребителските стоки и услуги, но доходите също са сред най-ниските. В резултат основните разходи поглъщат голяма част от семейния бюджет. По данни на НСИ близо 56% от разходите на домакинствата отиват за храна, жилище, транспорт и съобщения.

Храната е най-тежкото перо. Само тя заема близо 30% от бюджета на средното домакинство, което означава, че всеки нов ценови скок при месо, млечни продукти, хляб или зеленчуци се усеща директно. И макар България да изглежда евтина на европейската карта, покупателната способност разказва друга история - ниските цени не компенсират напълно ниските доходи.

Показателят за храната не стои изолиран

През 2025 г. 14,5% от българите не са могли да си позволят редовно участие в развлекателни дейности, при 12,1% средно за ЕС. При достъпа до интернет положението е още по-показателно - 5,9% от хората у нас не са могли да си позволят домашна връзка за лични нужди, докато средното за Европейския съюз е едва 2%. По-висок дял има само Румъния - 6,2%.

Още един силен сигнал идва от субективната бедност. През 2025 г. 36,1% от хората в България се определят като бедни, показва същото издание на Евростат. За сравнение, средното за ЕС е 17,6%. България е сред малкото държави, в които усещането за финансов недостиг остава толкова силно дори при отчетено подобрение по редица обективни показатели.

Точно тук е големият парадокс. За 13 години делът на хората, които не могат да си позволят пълноценно хранене през ден, е спаднал повече от три пъти. Това е сериозен напредък. Но когато и през 2025 г. един от шестима все още трябва да пресмята дали може да сложи месо, риба или еквивалент на масата, проблемът вече не е само статистически - той остава ежедневна граница между нормалния живот и лишението.