Дни преди първия учебен ден опашки от родители се извиват пред кабинетите на детските лични лекари. Причината е изискваната от училищата здравно-профилактична карта – документ, който удостоверява актуалното здравословно състояние на ученика и съдържа информация за ваксини, тегло, ръст и хронични заболявания.

От няколко години документът се издава след профилактичен преглед и се предоставя по електронен път, без необходимост от представянето му на хартия в училището. На практика обаче много учебни заведения изобщо не получават данните дигитално. Сред причините са липсата на електронен подпис на медицинската сестра или неумението да се извлича необходимата информация от Националната здравно-информационна система.

Струпването на родители пред лекарските кабинети се засилва в началото на септември, когато започва и сезонът на вирусните инфекции – период, в който рискът от заразяване е по-висок.

„Профилактичният преглед на детето може да бъде извършен по всяко време на годината. Не е необходимо всички да си причиняваме този стрес – родители, деца и лекари. Бележката не трябва да бъде представена задължително на 15 септември. Срокът е до 30 септември, а прегледът може да бъде направен и в по-спокойни дни през лятото или дори през пролетта. Важното е да бъде извършен в рамките на календарната година. Родителите не би трябвало да чакат с часове в работен ден и да ползват отпуск заради една бюрократична подробност“, коментира пред медията д-р Николай Христов, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари във Варна.

Медикът работи като педиатър в морската столица и също отчита сериозно струпване на деца и родители пред лекарските кабинети в началото на септември.

Къде е проблемът

Общопрактикуващият лекар е длъжен да извърши профилактичния преглед в произволна дата от годината, но не по-късно от 30 септември, както и да въведе информацията за извършените дейности в Националната здравно-информационна система.

Лични лекари обаче сигнализират, че много училища и детски градини все още не са осигурили електронен подпис на медицинските специалисти или не знаят как да извличат данните, въведени от общопрактикуващите лекари в НЗИС.

„Реално проблем с дигитализацията няма. Проблемът е в самото боравене с нея. Техниката е предоставена навсякъде, но на места все още отказват да се научат да работят с нея. Здравната администрация от своя страна все още не успява да внесе ред в този хаос преди началото на учебната година“, заключи Христов.

Сходна е ситуацията и с изпращането на извинителните електронни медицински бележки до съответното училище. И при тях на практика се оказва, че дигиталната система не винаги работи безпроблемно заради начина, по който институциите боравят с вече наличните електронни данни.