България е на последно място в Европейския съюз по ръст на чуждестранните туристи за периода януари – април 2026 г. Докато средно в ЕС туризмът расте с 4,5%, у нас се отчита спад от 4,3%.

Това само по себе си е тревожна статистика. Но по-тревожен е друг въпрос – как стигнахме дотук?

Защото проблемът не е, че в някои курорти има по-малко туристи. Проблемът е, че години наред приемахме туристическия поток като даденост. Сякаш германците, румънците, поляците или британците ще идват автоматично, независимо какво предлагаме, как се рекламираме и как управляваме сектора.

Днес виждаме резултата.

Курортите са готови. Хотелите са отворени. Персоналът е нает. Плажовете са почистени. Но според данните туристите са по-малко.

Това не е просто проблем на един сезон. Това е сигнал, че България постепенно губи позиции в една от малкото индустрии, които носят приходи във всяка точка на страната.

Особено тревожно е, че спадът идва именно от германския и румънския пазар – двата пазара, които традиционно осигуряват значителна част от чуждестранните посетители по Черноморието и в зимните курорти.

Ако губиш случайни туристи, това може да е временна тенденция.

Ако губиш основните си туристи, това вече е стратегически проблем.

Още по-неприятни са твърденията за начина, по който са били разходвани публични средства през последните години. Според министъра на туризма Илин Димитров десетки хиляди левове са били похарчени за принтове и монтаж на снимки в сградата на министерството, а стотици хиляди – за рекламни инициативи с трудно измерим ефект.

Независимо какви ще бъдат окончателните изводи от одита на Сметната палата, самият факт, че подобни въпроси се поставят в момент, когато България е на дъното на европейската класация, изглежда показателен.

Защото туризмът не е просто въпрос на красиви плажове и хотели.

Туризмът е конкуренция.

Докато България се опитва да привлече туристи, съседни държави като Гърция и Турция инвестират сериозно в реклама, транспортна свързаност, нови туристически продукти и дигитално присъствие. Пътуващите имат огромен избор и все по-рядко избират дестинация по навик.

Те сравняват цени, качество, обслужване, инфраструктура и преживявания.

И когато една държава започне да губи позиции, въпросът не е дали сезонът ще бъде слаб.

Въпросът е защо.

Защо при ръст на туризма в Европа България върви в обратната посока?

Защо губим ключови пазари?

Защо туристите избират други дестинации?

И защо тези въпроси започват да се задават едва когато вече сме последни в Европейския съюз?

Одитът вероятно ще даде част от отговорите.

Но статистиката вече е дала своята оценка.

Когато Европа расте, а България се свива, проблемът не е в празните шезлонги.

Проблемът е, че твърде дълго никой не е искал да разбере защо.