Огромно разочарование, обида и болка изразиха собственикът на известната пчеларска ферма „Странджа“ Димитър Станчев и неговата половинка Ралица, която неотлъчно е до него в развиването на бизнеса им в странджанското село Индже войвода, община Созопол. Припомняме, че те обявиха преди ден, че затварят дейността си в селото, което двамата оживиха и направиха привлекателно, а хората започнаха да разчитат и на помощта им в чисто ежедневни и житейски ситуации - починал близък, авария, болен човек, почистване и т.н. Изнендващата новина за спирането на работа на магазина им предизвика стотици реакции в социалните мрежи.

Митко и Рали, както са известни сред местните жители, имат четири деца на възраст между 4 и 11 години, които възпитават на село в любов към труда. А малките още отсега си разпределят бъдещите роли в създадения и граден с много любов семеен бизнес. Видимо за семейството всичко е изглеждало идеално до октомври миналата година, когато една проверка, започнала в петък вечер, изсипа в село Индже войвода представители на цялата държавна машина. От този момент обаче пресата върху двамата не е спряла, като капката, която е преляла чашата е била поредната проверка от миналата седмица.

Ето разказа на Димитър Станчев и Ралица Кунева:

Нямаме против проверки, напротив – те са хубаво нещо, учат кое как трябва да стане, така успяваш да се развиваш, да надграждаш, да видиш къде са пропуските. Но това се случва при нормални услови на работа и когато имаш желание да вървиш напред. Когато виждаш, че вървиш, а системата започва да куца, тя почва да пречи на бизнеса ти, на всичко това, което правиш. Кое нас ни притеснява най-много? Това, че не идват конкретни институции – дали ще е БАБХ, НАП, Технически инспекторат и т.н., а, че те идват, диражирани от една и съща институция – ДАНС. Ние виждаме, че всяка една проверка, която идва, тя е с писмо от ДАНС. Предполагам, че някой някъде има някакъв донос, който е пуснат за нас към ДАНС и съответно те се опитват да сезират различни институции да ни проверят, да следят нашата работа и съответно да се констатират различни проблеми. Но само предполагам това. Но това е видимо тенденциозно.

Всички искат да ни убедят, че на 21 октомври проверката е била стандартна. При нас от 2009 година са минали много проверки, никога в 21 часа не са идвали да ни връчват заповед за проверка. Беше в 21 часа в петък, лошо няма – тогава са имали възможност – тогава са дошли. В събота продължихме с проверката с близо 35 души, плюс с около 15 души жандармерия - три камиона жандармерия, под предлог, че ще ни охраняват заради мигрантския натиск. Ама мене кой ме охранява аз като ходя по пчелините?! Държавният служител е уважаван и така трябва да бъде, но тук става въпрос за нагласена работа. От кой ги е страх? От мен, че ще избягам ли? С какво съм опасен – с дейността си, затова, че развиваме накрая на света някакъв бизнес и се опитваме нещо да правим? С цялото си съществуване като личности се опитваме да допринесем нещо, живеем там, закарали сме си семействата и се опитваме нещо да правим. Не парадирам с това, така съм решил, това е моят избор. Съпругата ми ме подкрепи. Ние го направихме заради самите нас и след това, за да покажем и на другите, че може. Животът е уникален там. Винаги можеш да отидеш в града, но не винаги можеш да отидеш на село. Това нещо трябва да се цени, защото това не е даденост, ние трябва да го поддържаме в този си вид, в който всички го виждат като дойдат в нашето село. Ние работим, блъскаме се.

Разбрахме, че идеологията на общата селскостопанска политика на ЕС е, когато ти работиш в даден район, когато получаваш някакво подпомагане, да инвестираш в този район, да си направиш фермата по-устойчива. Затова ние като земеделски производители решихме да си направим преработвателна фабрика, където да си преработваме продукцията, произведена от нас като земеделски производители. Това е отделен бранд. Когато виждаш, че имаш проблеми със сушата, с климата, с изчезването и умирането на пчелите, държавата е предприела начин и методика на субсидиране, или т.нар. компесаторно плащане на земеделските производители. Ние не сме вземали пари, ние само сме завили за подпомагане. Тепърва евентуално ще ни се плати. Какво лошо има в това? Когато дойдат и констатират, че определен брой кошери ги няма, че не са налични пчелните семейства вътре – ми добре, или ни отрежете подпомагането, или цялото подпомагане го спрете. Ако сме заявили примерно 1500 кошера, а нямаме 700, отрежете останалите. А ако сметнете, че сме направили голямо нарушение – отрежете всичко. Ние ли не искаме всичко да е перфектно? Ние ли не искаме да изкараме продукция от тези кошери? Защо аз трябва да ходя да се обяснявам за всичко това, което съм направил и някой дошъл след сезона и изобщо няма никакъв професионален подход? За три месеца всичко се променя, за следващите три още повече.

Ние не сме от вчера или от днес в този бизнес. На нас ни е пределно ясно какъв проблем има, сигнализирали сме институции, работим с големи учреждения, за да разбере какъв е той, методиката на гледането, ако трябва да се промени.

Ние се бунтуваме, изразяваме гражданската позиция по начина на провеждане на такъв тип проверки. Не може да ме убедят, че е стандартна проверка с 15 жандармеристи и с над 30 души от 5-6 институции, от които някои за пръв път ги чувах.“, разказа Димитър Станчев.

Той все още няма информация кой стои зад сигнала, по който е извършена проверката.

„Проверка от миналата седмица ни даде капчицата, която преля чашата. Тя, доколкото прочетохме от заповедта, пак беше инициирана от подразделение на ДАНС-Бургас към централно управление на БАБХ, отдел „Контрол на храните“. Дойдоха двама инспектори от София, които започнаха да правят проверка на самото предприятие, на начина на етикетиране, на магазина ни, да констатират нарушения. На втория ден извикаха техни колеги, които досега са ни правили 6-7-8 проверки на нашето предприятие през 2022 година, плюс годишен одит през декември, където нямаме нито един констативен протокол, освен за самата проверка и съответно нямаме написано предписание. Минават тези проверки и заминават, никой не ти казва нищо. Идват на 10 януари и започват да ти казват колко несъответствия имаш. Реално те не са ни затворили производството, те просто са написали констативни протоколи, с които установяват, че на етикета ни е написано „съдържание“, а трябвало да пише „съставки“. По този начин ние едва ли не сме заблуждавали потребителя с това. И бум – стоката долу. Имало нормативна уредба, която отговаряла за етикетирането. Съгласен съм, дайте я, има ли форма на етикетиране, как трябва да е точно? Това е маркетингов подход. Има задължителни неща, които трябва да бъдат изписани на етикета и дотам! Никъде няма форма, нещо, което ние да следим и точка по точка да си налагаме самоконтрол.

Искаха да затворим първо магазина. Установява се т.нар. административен пропуск. Имаме разрешително за преместваем обект на магазина. То е за една година. С него сме отишли да си изкараме разрешително за търговски обект от БАБХ. Едното се дава от Община Созопол, другото от БАБХ. След тези документи директорът на агенцията ни издава временно разрешително за търговски обект. Обаче в един добър момент е решил, че това разрешително се прекратява, защото ни било свършило разрешително за преместваем обект. Ок, съгласен съм. Ние обаче сме изкарали ново разрешително за преместваем обект, което е за три години, но не сме го представили. Защо? Никой не ни обясни, че ние трябва да представим ново разрешително за преместваем обект. Второ – той е прекратил нашето разрешително за търговия, но прекратяването на такъв тип дейност става със заявление от потребителя или констатирано нарушение. Нищо от това няма! Той издава заповед за прекратяване на разрешителното за търговски обект, но в същото време не ни уведомява. Когато ние питаме „Защо“, те казват „Административен пропуск“. Защо няма посочен срок? Обяснението пак беше за административен пропуск. Ние си проверяваме онлайн статуса, пише, че е активен, в тяхната система пише, че е заличен. Идват на проверка софиянци и бургазлии и почват да се питат при нас защо се получава това нещо. Аз какво трябва да направя в този случай? Те не знаят защо се получава, аз трябва да отговарям за това?! Мислете ли, че ако знаех, че това разрешително е изтекло, нямаше да си подновя? То е смешно. И ето – бум, всичката стока аут. И когато искаха да запечатат магазина, аз им казах: „Давайте, запечтвайте го, но докато се качите в колите, той ще бъде запален и ще бъдете пуснати на лайф“. Не съм го казал, за да плаша, а защото ми омръзна от простотии. Аз не мога да работя по този начин, разбирате ли?Ние се утрепваме от работа, искахме да направим устойчиво стопанство. Виждате каква ли не криза ни налага. Как да оцелеем? Защо да си причиняваме?!

Ние сме замразили дейността на фабриката. Няма как да замразим дейността на фермата, защото имаме толкова много работа свършена по нивите, имаме засети ниви, пчели, животни. Не е копче на машина да го натиснеш и да свърши. То няма да свърши ей така, но пък ние няма да работим повече. Ще си търсим лесното, начин да излезем от тази ситуация. Нямаше основание за финансови налози, но ние подготвяхме стока, с която да отидем в Германия на изложение. Стоката е аут, ще трябва да платим неустойка, че не сме отишли на изложението. А мислите ли, че повече някоя сериозна фирма ще ни покани да работи с нас? А пропуснатите ползи от възможните контакти с бъдещи клиенти? Това малка загуба ли е? Нормално мислещ човек, който работи на пазарен принцип, може да си отговори на всички тези въпроси.“, добави Станчев.

Семейството планира да остане в Индже войвода докато не приключи дейността на фермата с всички документации или да успеят да я продадат на някой желаещ, но обмислят и сериозно да излязат в чужбина.

„Искахме всичко да е модерно, желано за работа. Искахме да сме желаните работодатели в района, за да спечелим доверието на хората. Караме от 4 населени места хора да работят при нас. Мислите ли, че е лесно всеки ден да го поддържаш това? Стараем се да има максимални условия на труд. Това, което е готово от фабриката, вероятно ще го дарим на социални учреждения.

Стига да успеем всичко да продадем, с най-голямо удоволствие ще напуснем страната, защото предполагам, че ще намеря друго поле и друга земя.

Това, което ни се случва, е едно безхаберие, както на държавата, така и на обществото. Колкото и грозно да звучи! Седим като обезкървени и гледаме. Нищичко никой не прави, само седим и гледаме – кой за сеир, кой от съжаление, кой с носталгия... но нищо не прави!

Как няма да съм обиден? Утрепал съм се от работа за това нещо – със знания, с умения. Миналата година ни избраха за най-добра ферма в цяла Европа. Аз съм смачкал държави като Германия, Франция, Испания... Това сме го направили ние с моята съпруга. Толкова ли голямо престъпление направихме – да ни признае цяла Европа, а тук да излезем, че сме най-големите схемаджии?

Няма как да се развива нормален човек! Няма как да има млади хора. Какво да обясняваме ние? Да, жално ми, мило ми е, всичко, което сме правили с моята половинка, сме го правили с мечтата да поработим, да остареем там. Да имаме някаква къщичка, някакъв дом, да останем в това село. Какво лошо има в това нещо?! Това са все неща от живота. И бум – проверка след проверка... Няма кой да издържи на това нещо. Това е тенденциозно и най-страшното е, че е нелечимо. И до президента писахме, и до министъра на земеделието, до министъра на вътрешните работи – без отговор.“, каза той.

Ралица подозира, че времето за последната проверка е избрано точно, за да осуети заминаването им за изложение в Германия.

„Защо името на фермата било с по-големи букви отколкото, че е мед? Добре, ето ви проекто етикет с промените. Защо пишело номер на разрешително, а не пишело регистрационен номер.... добре, това са елементарни неща. Веднага изготви проектоетикет с корекция на всичко, което дадоха като предписание. Но защо ни спирате? Възпрепятстват ни изпращането на стоки. Дължим неустойки, ние половин година се готвим за това изложение. Четирима души тръгвахме, запазени са билети, нощувки. Според нас е напълно умишлено изпратена проверката точно в този период. Ние не можем да живеем в страх постоянно, че някой ще дойде. Проблемът е начинът на проверяване. В момента имаме интерес от чужбина, преговарям с различни хора. Ами аз, ако планирам износ, и пак дойдат да ми спрат стоката?

Казах им, ако смятате, че застрашавам някого с даден продукт – спрете го. Отворих им да видят. Какво има в една лютеница? Фермерски домати, печен пипер, патладжан, олио, мед, сол, черен пипер. Всичко това е с документи – фермерско, чисто, няма оцветители, няма консерванти, няма ароматизатори, сгъстители. Само смлени зеленчуци, преработени през вакуумен изпарител, за да запазим вкуса и качеството на продуктите. Ако смятат, че този продукт е вреден – да го спрат веднага. Можем да ядем ГМО, с всякакви консерванти и Е-та, но етикетът е ок, а това, че е напълно качествен продуктът с елементарни пропуски от етикета – не е. Добре, дайте предписание и да го направим. Преработих си етикетите. Нашето производство е бутиково – печатам 20 етикета, продавам 20 продукта. Това не е фабрика, която да бълва милиони бурканчета. Правим 120-130 бурканчета на едно производство на няколко месеца веднъж. Ние опитваме толкова време пазара, ние тепърва развиваме това нещо.“, разочаровано каза Ралица, а в очите й напираха сълзи.