Сърцето на Странджа кипи от родолюбиви българи, които са се събрали в местността Петрова нива за 119-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Честванията уважи вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе посрещната от кмета на Малко Търново Илиян Янчев. Сред официалните гости са областният управител Мария Нейкова и много представители на политически сили.

По традиция преди да открие възпоменателното тържество, кметът Янчев приветства присъстващите. В речта му отново имаше силно послание, което развълнува събралите се.

Ето и какво каза кметът Илиян Янчев:

„Благодаря на всички Вас, че днес сте те тук, за да отдадем заедно заслужена почит на героите от Илинденско-Преображенското въстание, тук, на Петрова нива, паметникът, от който се вижда свободата. 119 години изминаха от онзи паметен ден, в който буйната кръв на македонските и тракийските българи разпали бунта. В онази съдбовна нощ хиляди извикаха гордо в лицето на империята: "Ние не сме вече рая". С гордост, смелост и отдаденост заявиха своето желание пред Европа и пред света. Тук, на това място, смелите преображенци изрекоха клетвените слова. Тук завинаги се отрекоха от всички световни добрини, от жена, деца, родители, роднини, приятели и се отдадоха всецяло на освободителното дело и обещаха, че ще понасят с мъка всички злочестиви лишения и мъки без да се обръщат назад. От този миг те вече не живееха за себе си, те живееха за светлия блян за свободата, която ще дарят на потомците си и умираха в името на този идеал. Истински белег на святост е да отдадеш себе си в името на другите, в името на едно зачимо дело, което ще допринесе за благото на народа ти. Най-чистата и свята саможертва! Днес ние потомците на преображенци пазим спомена на техните светли идеали, спасяваме от разруха стълбовете на миналото, на които се крепи националното ни достойнство и пламъкът на родолюбието. На олтара на отечеството принасяш в жертва себе си! Така се извоюва свободата, друг път – няма.

Тук, от този връх, кънтят решителните стъпки на въстаниците и отекват техните слова, чертаещи пътя на огъня и меча, с който ще извоюват своето спасение. И днес земята наоколо трепери, когато се споменат имената Михаил Герджиков, капитан Стамат Икономов, Лазар Маджаров, Георги Кондолов, главната движеща сила на бунта. Илинденско-Преображенското въстание е един от най-тъмните моменти в българската история, но една от най-мощните съпротиви срещу Османската империя. Равносметката – над 200 опожарени села, хиляди убити, над 70 000 оставени без дом. Тежка е цената, но тя не е напразна. Макар разгромени, шепа български въстаници срещу превъзхожащата ги многократно обучена и тежко въоръжена турска войска, успяват да положат основите на революционната борба, която 10 години по-късно ще се отплати с постигането на стремежа им. Макар че няма да доживеят този миг, те ще оставят след себе си свободна земя в пределите на българската държава!

Времето, то отмива почти всичко, но няма да заличи спомена за славния героизъм на преображенци, няма да изтрие стъпките им по пътя на освобождението, няма да замъгли в съзнанието ни представата за чутовния им подвиг, защото ние помним, помним как в онова бунтовно лято малцина българи се изправиха пред гъстите турски орди само с вярата си и светия си идеал за освобождение и обединение на българските земи.

На страниците на времето е изписана славната история на този край, с големи букви пише: „Ние няма да се предадем, дори да минат столетия, ние ще запазим българския си дух, достойнство и традиции, ще съхраним заветите на своите предци”. Доказали сме, че можем, това е нашето признание към онези, които дадоха живота си, за да се зовем днес българи и с гордост да изричаме тези слова!

Наш дълг е да не позволим историята ни да потъне в забрава, наш дълг е да помним делото, саможертвата, но и цената и отговорността на свободата, да браним родните си земи в името на себе си, на децата си, в името на предшествениците, които платиха цената с кръвта си! И затова всяка година около Преображение, докато пазим паметта на славното ни минало, тук пред костите на Георги Кондолов, ще се заклеваме във вярност към родината и всяка година ще си спомняме словата му: „Делото е свято, проклети бъдете, ако не продължите борбата!”.

Вечна слава на героите проебраженци. Дълбок поклон.”