Тони Кисьова от Дебелт, община Средец, е добре позната не само на местните жители, но и на много бургазлии като символ на Доброто. Сърцатата жена работи като портиер в училището в Дебелт, живее в скромна, схлупена, но чиста и пълна с живот къщичка, а широката й душа завладява всеки, който се докосне до нейния свят. Тя е дала дом, топлина, грижи за стотици бездомни животинки, като днес в двора и в дома й са доста котенца - от малки до големи, кучета, а истински впечатляващи са кравата Дара и особено козичката Живка, която като истински гостоприемен домакин посреща с игра всеки гост. Тони е и човекът открил кученцето Пипи, чиято история трогна хиляди хора и вече намери своето любимо семейство. Жената лекува и помага на всеки, който има нужда. „Правя всичко, според силите си“, казва с усмивка тя.

Историята на Живка също впечатлява всеки, влзъл в дома й. „Тя дойде у нас, след като майка й е родила три, но е нямала мляко за двечки. Живка няма да се запложда, тя няма да бъде нито за месо, нито за мляко, ще си живее толкова, колкото й е писано. Тя е гледана от нас – от хора, гледах я тук - в дома ни. Сега вече е втора година. Дара е от стопанство с много животни. Майка й не искала да я гледа, ражда я и я оставя, тръгва си със стадото. Хората няма как да я гледат и ми я доведоха малка.“, разказва за животните с много обич Тони.

Юлия, Джина, Мишка, Лиза... са само част от кученцата в дома й. Познава проблема, характера на всяко едно от тях.

„Няма да оставя животно на пътя. Помагам на всички, лекувам ги, много плача. Иска ми се да им направя стая, която да се отоплява и да има за всички отделни нива, да се поддържа още по-добра хигиена. Без ръце съм да докарам дотук нещата.“, каза Тони.

И разказва с любов историите на Томас, Миша, Мука и още десетките, на които е дала шанс. В момента очаква и поредните две сукалчета, които да имат възможност да живеят.

Сега голямата душа на Тони се разкрива и в още едно направление. Тя подготвя книжка, която ще се казва „Родени от жарава“. Корицата вече е готова, предстои да излезе от печат.

В книгата ще са 16 разказа. „Аз чета много. Обожавам като стил Хайтов и Чудомир, това са хората, които обожавам. Харесвам Вазов, Дебелянов, Вапцаров, но... не съм взела нищо от тях.“, каза Тони.

Един ден учителките от училището, в което работи, й съобщили, че има конкурс за разказ в Котел. До този момент тя е писала само стихове. Но решила да опита. Така още същата вечер седнала и започнала да пише. „Излезе едно късо разказче, после още две. Помолих да ми ги наберат и ги пуснахме. Получих трета награда. Така реших да опиша това, което ми е в главата. Така станаха 16. Във всички има образи на моите прародители, те са бежанци от Лозенград от Люлебургас. Това са истории, които са преживяни, майка ми ги е разказвала. Те са останали в мен, реших да им дам живот като случки. Да им дам нещо от себе си, за да станат по-красиви и да се приемат с топлота от хората. Не обичам да съдя, да предавам и да бъда лицемерка! Обичам да ми е чисто отвътре!“, разказва жената.

„Тони освен че има огромно сърце за животните и се справя зверски трудно, има и душа на писател и то уникален. Тя пише страхотни стихове и разкази, които трябва да стигнат до повече хора, защото те са изпълнени с уникална енергия и те носят в свят и истории, които са били реални. Ще бъда много щастлива, има желаещи да я подкрепят като си я закупят, като разкажат за нея на приятели! Тони е невероятен човек - една много борбена жена, която е воин на Доброто! В очакване съм с трепет на първия тираж и се надявам да можете да оцените тези вълшебни разкази, бъркащи дълбоко в душата на човек!“, призова и Цветелина Кирова от „Гласът на животните“.