Проф. д-р на юридическите науки Олга Садовска е от Одеса, а войната в Украйна буквално за дни я завари в България. Днес тя живее в Ахелой, бори се за придобиване на статут, иска да помогне на своите сънародници, идващи у нас, с експертното си мнение и съвети. Тя е специалист по международно право, владее няколко езика. Член е на GDHRN. Иска да работи и да бъде полезна с познанията си и да не й се налага да разчита на помощи за прехраната си тук. Има ясна позиция, както за причините за войната в Украйна, така и за начина, по който да се помогне на украинските бежанци.

„Нашият случай е особен, защото ние дойдохме по свои дела и се получи така, че аз тук заболях от Ковид и не успях да се върна обратно, наложи се да остана. Когато се възстанових, започна войната и ни се наложи да избираме какво да правим – да се връщаме или да останем тук. Но, ако трябва да съм честна, вече нямаше избор. Отдавна разбирахме, че Русия ще ни нападне, че това ще е следващата стъпка – войната и че няма да стане така, както през 2014 година. Разбрахме това, когато видяхме изявлението на Путин пред Руския парламент за признаването на Донецката и Логанска републики. Той формално обяви признаването на независимостта им, но реално ги обяви за част от Русия. Неговото изявление на 21 февруари ясно се разглеждаше като обявяване на война, вече беше явно изказване и в неговите думи се четеше смисълът, че Украйна е „наша“, че Украйна е част от Русия и че Украйна е измислена като държава, че според него за целия руски народ е ясно, че Украйна се явява част от Русия и никога не е била и няма да бъде самостоятелна държава. Това, което той не назова с думи, беше кристално ясно от смисъла на казаното от него. Затова ние още на 21 февруари разбрахме, че ще има война.

Още тогава започнахме да се свързваме и организираме с тези украинци и руснаци, които живеят от дълго време тук, имат европейски ценности и които започнаха да говорят, че такава политика от страна на Русия е недопустима, че това е действително война, а не просто специална операция, за каквото беше обявена пред руския народ. Първият митинг в Бургас по този въпрос беше в началото малък, но после се събраха хора. На мен ми направи впечатление как откликна българският народ, хората, които дойдоха на митинга и говореха за своите чувства. Първата загуба, която понесе украинската армия и първите жертви сред мирните жители, ги посрещнахме със сълзи и много мъка.“, каза Олга Садовска пред БургасИНФО. В България тя е със своята приятелка Людмила, която през годините е организирала детски лагери с психологическа насоченост за украински деца.

„Сега, когато минаха повече от 20 дни от началото на войната и ние разбрахме, че това, което си мислехме - че ще ни бъде много трудно, се оправда - за съжаление. От това ни стана още по-мъчно и ни заболя още повече, че ние сме тук, а страната ни там е разрушавана.

Ние разбираме, че благодарение на българската държава и на ЕС сме в безопасност тук, но нашите сърца останаха там.

Ние живеем в Одеса. Тя не е пострадала все още като други градове. В момента сме в Ахелой, украински бежанци има в Слънчев бряг, Несебър и други градове. Искам да благодаря на доброволците, на обикновените български хора, които дариха помощи, детски принадлежности и хигиенни материали, одеяла и други, които са от първа необходимост за живеене. Много хора са тръгнали от Украйна само с един куфар, събран в последния момент и с дете на ръце, с доброволчески автобуси, които извозваха хора от Херсон, Николаев, Харков и други градове. Знаете за голямата трагедия в Мариупол, Харков, Суми и други. 80% от инфраструктурата там я няма, разрушена е, както след земетресение – хората са без вода, без подслон и т.н. Не можем да си представим, че в 21 век това е допустимо. Аз съм специалист по международно право, европейско право, много съм се занимавала по въпроси, свързани с НАТО и Европейския съюз и разбирам, че за съжаление, тази европейска солидарност и единство, които са разписани в общите документи на ЕС и НАТО, днес търпят крах. За съжаление норми, които предполагаха вземане на решение с консенсус, не работят днес, защото всяка страна, не може да се включи в този консенсус, понеже политиците й имат свои политически предпочитания и електорат, заради който се боят да вземат решение - заради страха, че Русия ще се ядоса. Става ясно, че Русия отдавна е планирала агресията си, като ЕС и НАТО откровено изпуснаха момента на милитаризация на Русия и подгтовката й за военна агресия. Когато решиха да действат, беше късно за влияние с мирни средства“, смята Олга Садовска.

Според нея Украйна е жертва на престъпление, което всички виждат.

„Всички виждат, че Украйна бива убивана, но я оставят в опасност. По нормите на националното право във всяка държава, има законодателство, според което се подвеждат под отговорност лицата, които въпреки че са свидетели на престъпление, не правят нищо да помогнат на жертвите. Защо в националните законодателства това се смята за престъпление, а в международните отношения това се счита за нормално?!

Питали са ме защо през 2014 година Украйна не се е съпротивлявала така за анексията на Крим, както се случва сега. Аз имам отговор на този въпрос. Защото тогава не можехме да повярваме, че братски народ, с който имаме толкова обща история и ни свързват толкова много неща, може да тръгне на война с нас. Русия използва момента, когато при нас обществото беше разделено – едни настояваха за европейска ориентация, а други – за проруска. И тогава Путин с генералите си успя бързо да се възползва от това разделение в украинското общество. Със своята пропаганда успяха да настроят жителите на Донецк, Логанск и Крим против властта в Украйна, която беше избрана с демократични избори след събитията от Майдана.

Успяха да наплашат населението на Крим, че ще пристигнат украински фашисти, националисти, бандеровци и ще има погроми. Още преди – през 2004 г., започнаха изказванията, че Украйна е измислена държава, че няма такова нещо като украински народ. Това е риторика, която много прилича на тази на Хитлер от средата на 30-те години на 20 век.

Ние – юристите, политолозите, социолозите изследвахме тези изказвания казвахме на нашите политици какво би трябвало да се направи. Но за съжаление много партии у нас бяха нови, неустойчиви и не се задържаха за достатъчно дълго и така реално нямаха възможност да натрупат силна подкрепа да направят това, което трябва, за да противопоставят на руската пропаганда.

Единствено при Зеленски и частично при Порошенко този консенсус успя да се постигне, тъй като Украйна успя да стане асоцииран член на ЕС. Това беше голямо постижение, заради което загинаха хора, които бяха на протестите на Майдана. Имаше съмнения, че е стреляно по хора не от украинските спецслужби, а от сътрудници на ФСБ (наследник на КГБ в Русия).

Русия не успя, както присъедини Крим, да направи същото с други региони на Украйна, въпреки че се беше подготвила да присъедини цялата страна. Не успя да създаде Харковска народна република, Одеска народна република и т.н.

Затова отговорът ми на въпроса защо за Крим е нямало такава реакция, както сега е, че не можехме да си представим, че е възможно да стреляме по братя, дори да се бием с тях.

По време на т.нар. Освободителна операция в Донецк и Логанск още през 2014-2015 г. ние се грижехме за пленените руски войници, така, както и сега – лекувахме ги, свързвахме се с близките им, отнасяхме се с тях като с хора. Докато не може да се каже същото за отсрещната страна, те оставяха ранени и убити на полето, както наши, така и собствениците си войници.

Русия се превръща все повече в тоталитарен режим, като една върхушка е хванала властта и въпреки руския народ, си прави каквото иска. Използват народа си, за да се задържат на власт, но го подтискат. Примерите са от Първата, Втората световна война, както и сега – в Сирия.“, каза Садовска.

Тя има ясен поглед за нуждите на бежанците у нас, както и за техния профил.

„Първата вълна от бежанци беше от хора, които пристигнаха със свои автомобили. В състояние на страх и шок не са били да съберат вещи, но все пак разполагаха с нещо тук или пък със средства. Те поне могат да се погрижат за себе си. Сега идват нови вълни, като всяка следваща ще бъде от хора с пост травматичен стрес, само с дрехите на гърба си. Те ще имат нужда и от психологическа помощ, както и от подслон и залък, който да сложат в устата си. Българският народ е много доброжелателен, много хора помагат и ние виждаме днес доброволците, че се стараят с всички сили не само да събират помощи, но и да ги разпределят по такъв начин, че да има и за следващите вълни, които се очакват. Защото и те добре осъзнават, че няма безкрайно и безгранично добро и в даден момент възможностите на хората, които искат да дарят, ще се изчерпят. Тогава идва мястото на държавата за поддръжка на доброволците, на хотелиерите, които отдават жилища и е важно и европейските институции, не само отделните държави, да провеждат обща политика спрямо бежанците от войната. Поддръжката е нужна на тези бизнеси и предприятия, които им помагат, така че да могат и обикновените хора, и юридическите лица да я получават. Това могат да направят Европейския парламент и Съвета на Европа чрез законодателство, включително и чрез специална директива, която да регулира отношенията към бежанците и да определи конкретни фондове на европейско ниво. Това трябва да влезе в сила възможно най-бързо, за да няма вакуум в отделните държави в това отношение. Конкретнто законодателство касае първоначалната помощ и осигуряването на съществуването на бежанците.“, каза Садовска.

„Ние все още чакаме за статут, защото положението на тези хора, които са пристигнали преди началото на войната в България, не е изяснено – дали ще им се дава временно убежище или не. Ние искаме да бъдем полезни тук, а не просто да чакаме на помощи, можем да работим по специалността си, да бъдем връзка на украинците с държавните органи и т.н. Аз съм готова да помогна, да съдействам за връзка с институциите. Моята специалност е смес от международно, европейски и сравнително право, както и по правата на човека, затова мога да бъда полезна. През последните месеци се занимавах с въпросите на Конституционното право в България и последните ми научни публикации са свързани с тази тема.

Ако изброяваме основните проблеми, които стоят пред нас, един от тях е статутът на украинците, които са се намирали в България преди 24 февруари, защото мнозинството от тях нямат къде да се върнат.

Нужно е да се работи с украинските деца и с бежанците.

Искам да благодаря на директорите на училища в Несебър и в Бургас, които се ангажираха да открият украински паралелки, които са готови да приемат нашите деца. Смятам, че такава практика трябва да се насърчава в училищата, както и че могат да се ползват пристигналите като бежанци учители от Украйна. Сред бежанците има много жени с педагогическо образование. Бих искала властите да помислят по този въпрос и ако може – Министерството на образованието да регламентира това и да привлече украинци като преподаватели в училище. На местно ниво това се случва, например в Несебър вече се организират украински паралелки за различните класове, включително и с украински преподаватели.

Много украинци не виждат живота си извън Украйна след края на войната, но дори и на тях ще им се наложи определено време да живеят в две държави, защото ще има нужда от време за възстановяване на градовете и инфраструктурата. За да заработи някакъв бизнес в Украйна ще е нужно доста повече от 1 година. Затова ще е много хубаво България и другите европейски държави да отчитат в програмите си тези обстоятелства. Бежанците няма да бъдат тук само един месец. Това трябва да се има предвид при разпределянето и планирането на доброволните помощи и на държавната поддръжка“, смята още тя.

Според нея е нужно веднага да се действа след войната, за да се намали влиянието на пост травматичния стрес, за да не се сдобием с ново „изгубено поколение“, както след Втората световна война.

„Не искаме да просим за помощ, за нас не е нормално всеки ден да разчитаме на дарения от доброволците или от държавата като милостиня,

а бихме искали да се включим, да работим и да помагаме, както на доброволците, така и на бежанците. Искаме да имаме статут, за да си осигуряваме прехраната с труд.

Аз мога да помагам на нашите украинци, като им разяснявам българското законодателство, организацията на живота в България, структурата на властта тук и т.н., да знаят какво се случва и към коя институция и за какво да се обърнат, не само на нивото, на което се обяснява това в медиите, а много по-детайлно и конкретно.“, каза Олга Садовска.

Тя има идея за организация на цикъл лекции в помощ на украинците по тази тема.