Необичайно на пръв поглед съжителство между зеленчуци и риби отгръща нова страница в хранителната индустрия. Иновативната технология се нарича аквапоника, съчетава производство на аквакултури (в рециркулационна система) с биологично отглеждане на растения. Методът позволява целогодишно производство на разнообразни култури, не само за комерсиални цели. Той, според експертите, е на път да предизвика истинска революция и в градското земеделие в домашни условия. В гаража, на балкона, че дори и в хола на апартамента ви, редиците със зеленчуци, пресни билки и подправки бързо израстват върху аквариума, докато наблюдавате как рибките плуват в него.

„Аквапоник системите могат да захранват целогодишно със свежа продукция едно семейство. Инсталацията се състои от басейни, които са свързани помежду си. Водата протича последователно първо през басейна с рибата, после – при растенията и след това се връща отново“, разказа Ина Агафонова от фондация „Виа Понтика“, координатор на проект за обучение по аквапоника, което се проведе в Бургас. Инициативата е на специалисти от пет държави - България, Гърция, Румъния, Турция и Кипър.

„Тази технология позволява да отглеждането едновременно на риба и растения върху много малко площ, изключително щадяща околната среда. Нашата идея е да я направим най-лесно достъпна и за обикновения човек. Това е отправната ни точка. А и ако това се произвежда вкъщи, винаги имаш достъп до прясна риба и свежи растения“, допълни Агафонова.

Продукцията е изцяло био и чиста от всякакъв вид препарати. Методът се оказва изключително устойчив и няма пречки да го прилагаме целогодишно. Според спциалистите при него се използва 1/6 от водата, изразходвана при традиционното земеделие, а реколтата е до осем пъти повече.

"Не се използват пестициди, хербициди или химически торове, а производството е целогодишно, в разнообразни местоположения и при всякакви условия. Приложенията на аквапоничната технология са ограничени само от въображението. На студентите казвам, че те са Господ в тази система. Те определят правилата, дали ще има кислород, дали ще е топло или студено“, каза доц. д-р Галин Николов (на главната снимка), директор на ИАРА и преподавател в Тракийския университет в Стара Загора.

Подобни аквасистеми напоследък се използват за отглеждането на домати "чери", краставици, а най-широко разпространено е отглеждането на салати айсебрг и други растения с голяма листна маса. Най-често използвания вид риба за подобна инсталация е тиларията, която не е разпространена в България.

"Много важно е обаче да има баланс между вида риба и растения. Не можем да гледаме пъстърва, заедно с растения, които обичат висока температура, защото тази риба е е студенолюбив вид. Препоръчително за България, според експертите, е отглеждането на шаран, защото е добре познат, както на трапезата така и като начин на отглеждане. Всъщност, изработването на домашна система за аквапонинг не е сложен процес“, пояснява директорът на ИАРА.

Всеки може да си направи инсталацията с подръчни средства - европалети, бидони, малки саксийки за растенията. Основното е, че трябва да имаш фиш танк, в който да отглеждаш рибата, съдове, в които да поставиш растенията, рекулационна помпа и помпичка за въздух. Ваш избор е дали енергията ще се осигурява със соларен панел, като по този начин системата ще работи автономно, или пък от ел.мрежата.

"При отглеждането на рибите се отделят необходимите хранителни вещества за растенията. Помпичката ги качва при растенията, а те ги усвояват с коренната си система. На практика, отпадъците, създадени от рибите, се превръщат в ценни хранителни вещества за растенията. Те пък от своя страна пречистват водата на рибите, с което се затваря кръговратът. Аквапониката е чудесен пример за биологично земеделие, но за съжаление не е разпространена у нас. Компанията на Ренато Реджано, гост на семинара в Бургас, разработва подобни инсталации в Нидерландия и Япония. Тук това е задължително, заради нуждата от огромен добив на култури и няколко вида риба в места с малко вода и лоши почвени условия. Част от инсталациите пък са многоетажни достигайки височината на 5 етажна сграда“, обясни д-р Михаил Михайлов, специалист по аквакултури.

Техниката наподобява първобитните системи, които често виждаме във филмите за червената плнаета. И съвсем не е случайно, защото именно този вид простичко отглеждане, наподобяват отделна микросистема.

„Ако искаме да отидем на Марс, да останем там и да изследваме планетата за минерали, например, то трябва да си произвеждаме храна там. Хидропониката е подходящата система за това. Можете да я построите навсякъде. Можете под земята, вътре в сграда, можете да поставите слънчева енергия за системата и по всяко време можете да контролирате всеки елемент от системата. Така че лесно можете да получите качествена, чиста храна“, категоричен е д-р Михайлов.