Макар и краят на лятото все повече да наближава, все още хиляди туристи са по морето и така ще бъде поне до края на празниците около Съединението.

За съжаление обаче, особено от началото на август, се заредиха много случаи на удавени туристи. Спасители споделят, че в практиката си неведнъж са виждали как и добре подготвени физически и опитни плувци са падали в плен на морските вълни и течения. Особено коварни за самонадеяните летовници са т.нар. "диви плажове", където липсват спасители, а нерядко и хора, които могат да се притекат на помощ при евентуален инцидент.

"Затова и най-честите случаи с фатален край на морето стават тъкмо извън обсега на охраняваните плажове", заяви пред БНР Васил Загорчев – специалист по водно спасяване и основател на школа за подготовка на спасители – "Life Saving Bulgaria"."Основната опасност е когато хората надценяват възможностите си и подценяват опасностите" – отбелязва той.

"Дори и тези, които предпочитат неохраняемите плажове, винаги ги съветваме да не бъдат сами на плажа и при опасност, ако видят някого в беда, да позвънят на тел. 112. Много често хората като дойдат на плажа и видят, че флагът е червен, влизат в спорове и пререкания със спасителите. Започват да тълкуват ситуацията с аргумента, че това море не е опасно за тях, защото могат да плуват. Тук е мястото да обясня, че ние, спасителите на морския плаж, се ръководим от възможностите на по-уязвимите групи от хора“, посочи той.

Специалистът подчерта, че това обаче не означава, че добрите плувци и отлично тренирани хора не могат да попаднат в опасна ситуация. „Често се случва хора да тръгват да плуват много навътре и да се отдалечат много от брега. Това ще затрудни стигането до тях, ако усетят внезапна умора, мускулна крампа или нещо подобно. Това са част от много често срещаните ситуации, в които хората изпадат, без да са ги предвидили.", посочи Загорчев.

По думите му пред националното радио реалната статистика е, че ако за миналата година по нашето Черноморие има 86 удавяния, то срещу този брой стои 3873 спасени от удавяния по статистиката на БЧК. Тази голяма разлика в броя говори за качеството и успеха на водните спасители – посочва още специалистът по водно спасяване.

Сред най-важните уроци, които дават прекараните часове край морето и на пясъка е този, че малките деца изискват по-специална грижа и внимание. "Оставянето им без надзор дори за кратко време може да бъде критично", казва Васил Загорчев.

"Законодателят е вменил в задължение на всеки родител, придружител, да не оставя без надзор дете до 10-годишна възраст. Децата до 5-годишна възраст трябва да ги държим на една ръка разстояние от нас, когато сме на плажа. В моята спасителна практика често попадам на случаи, при които, спасявайки дете, след това ни отнема доста време, за да намерим родителите. Накрая намираме съответния родител и той изобщо не е забелязал, че детето му го няма. Но ситуацията щеше да е различна, ако това дете беше пострадало във водата. Така че спасителите не са тези, които да заместят родителите и придружителите на плажа."

Друг съвет, който дава Васил Загорчев към всеки е, че на плажа човек трябва да наблюдава личното си здравословно състояние. Сред удавянията не малък дял се пада на хора, които пренебрегват здравословното си състояние. Това са възрастни хора или такива с проблеми, които се излагат на слънце продължително време. Когато влизат във водата, им прилошава, а това бързо води и до удавяния. Това може да се предотврати с по-ранни посещения на плажа и неизлагане на силното слънце през деня.

Всяка година обаче има такива случаи, заради това, че са пренебрегнати здравни противопоказания.