Бургаският реаниматор д-р Александър Серафимов отправи мощен апел към всички, които протестират и не искат да спазват новите мерки, които ще бъдат въведени от петък. Той отново показва как лекарите са буквално на ръба на отчаянието от поведението на безотговорни хора, които неглижират опасността от вируса. Пубрикуваме позицията му без редакторска намеса, защото е досатътчно показателен за потресаващото ежедневие на лекарите в битката с КОВИД:
До всички протестиращи и нежелаещи да спазват мерките!!!
Знаете ли какво е това (б.ред. Лекарят показва как изглежда жълтия трупен чувал, който не публикуваме от поредни съображения да не се всява паника)? Нарича се трупен чувал и от няколко дни не спирам да разменям пълни за празни!!!
Е, писна ми да си скъсвам гъза от работа, да не спя, да не ям, защото нямам време и в крайна сметка всичко да е напразно! Защото в интензивното болните с ковид са вече толкова зле, че не можете дори да си представите! Гледката е ужасна!!! Да не говорим, че няма лекарства, няма персонал или наличния такъв вече е на ръба на силите си или е заразЕн! Колегите продължават да работят, макар и болни! Не малко от тях пък вече не са сред живите, заради тая коварна болест! Бесен съм!!!
Да, реаниматор съм и това ми е работата! Но мисълта, че безхаберни и безотговорни индивиди, като тези пред Здравното министерство днес, блъскащи и плюещи полицаите, не само, че ме демотивират и отвращават, но и ме вбесяват!
Какъв човек трябва да си, за да поставяш малоумните си доводи пред живота!? Съвест нямаш ли, бе? Ако не за себе си, помисли за майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти...
Ще умрете от глад ли за 1 месец или ще свърши света ако не ходите в мола, във фитнеса или на дискотека?
Не се опитвам да плаша никого с поста си и снимката! Не се опитвам да внушавам съчувствие! Изморен съм и физически, и психически! Яд ме и ми е болно, че съм свидетел на всичко това!
Нека е светъл пътят на всички, загубили битката с ковид 19, каквито са последните им одежди - жълтите чували!
До всички останали: Желая здраве! Аз продължавам да се боря, въпреки всичко и всички! Но докога?