Вълнуващото изкачване, спираща дъха гледка, невероятни находки и разкази за славни победи. Посещението на средновековната крепост Русокостро е преживяване както за археолозите, които пета година откриват невероятни и уникални находки, така и за обикновените хора.

Благодарение на усилията на екипа на кмета на община Камено Жельо Вардунски и неуморната работа на Регионалния исторически музей област Бургас скоро тя ще е достъпна и ще е истинско туристическо бижу. В края на поредното археологическо лято бе направена първа копка на пътя, който ще води от зоната за отдих в подножието до върха, където е самата крепост. Това се случва по проект, който се изпълнява от община Камено по програмата „Трансгранично сътрудничесто”.

Защо крепостта Русокастро е специална?

Тя е изградена през първата половина на XIII в. от българските царе от династията на Асеневци.

„Най-голямата победоносна битка на българското средновековие през XIV в. се е провела тук. В тази крепост е обсаден лично византийският император Андроник III и в крайна сметка се е предал на цар Иван Александър. Така че това е и място за почит”, обясни директорът на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов.



От над 20 години той се занимава с археология, но за първи път тук вижда византийски градежи, които стъпват върху българските. Това е много рядък случай. Причината е, че през средновековието около 40 години крепостта е била византийска, после отново българска.

„Идеята за разкопките е на община Камено и лично на кмета Вардунски и неговия екип. Самите разкопки не са само да се копае на място, целта е тук да стане туристически обект да има реставрация и консервация на крепостта. Имемно заради това общината успя да спечели два проекта по програмата „Трансгранично сътрудничство”, които осигуряват и част от социализацията на целия район около крепостта – зоните за отдих и пътят, чиято първа копка бе направена днес”, каза Милен Николов.

Разкопките са финансирани от Община Камено и от Министерството на културара. Те трябва да стигнат до най-високата част на крепостта, където се намира замъкът или вътрешната крепост – цитаделата. Всъщност това по-скоро е голям средновековен град с площ 52 декара.

„Тук прекрасно се проследява линията на укрепителните съоръжения. Стените са дебели 2,50 м до 2,80 м, на места стигат до 3,90 м – 4,20 м. В най-високата част в момента работим над нещо, което в България в този момент не може да се види. Това е единствената открита до момента –шестоъгълна кула донжон, която е известна в западната литература. Ние го наричаме владетелска кула, тя е с много големи размери - широка е 11,50 м и висока 16 м. Била е опожарена”, каза Николов.

Донжон е била изключително красива кула с прецизно издялани каменни блокове, които са привлекли интереса на местното население след напускането на крепостта. Сега са останали само 7 камъка от нея.

Какво е имало в замъка?

В него се е влизало по монументално стълбище, имало е казарма, водохранилище, вътрешен двор и кулата.

„За нас е показателно, че в материалаот XIV в., който намираме, са монети на българските царе. Сред тях са монети на цар Тодор Светослав и цар Иван Александър. Имаме подозрения, че имаме няколко монети на Иван Шишман, но не сме категорично сигурни. Тук има много богата материална култура – находки от въоръжение, върхове на стрели, пики, няколко копия, сребърни грошове на Венеция, сериозно количествсо сребърни грошове на цар Иван Александър, златни монети на византийските императори. Разбира се имаме и единствената икона от слонова кост, намерена изобщо при разкопки”, заяви Милен Николов.

Археолозите продължават своята работа, докато разкрият най-северната част на замъка. След това ще бъде създаден проект за консервация и реставрация.