Докладната записка за приемане на дългосрочен дълг от община Бургас в размер на близо 15 милиона лева по фонда ФЛАГ, за да бъдат продължени проектите, заложени в Бюджет 2020, предизвика дискусия в залата на ОбС. Христо Панайотов от БСП опита да направи анализ на ситуацията и да представи какви са плюсовите и минусите на това решение в контекста на епидемията от коронавирус. Неговата теза се завъртя около това дали общината ще може да върне дълга. Панайотов даде и някои съвети.

„Трябваше преди 12 години да дадете подобни съвети на предходното управление, защото тогава заварихме положението много по-тежко. По онова време община Бургас имаше собствени прходи 34 милиона лева и дългове 19 милиона лева. Сега общината събира приходи от 120 милиона лева, а дължи 40 милиона лева. Кой управлява по-добре финансите? Преди 12 години също се намирахме на прага на глобална финансова криза – тази от 2008г. Въпреки това община Бургас редовно си внасяше главниците и лихвите по всички задължения. Изтеглихме кредит от 20 милиона лева за финансиране на интегрирания градски транспорт. Дотогава такъв дълг не беше теглен. Без бургазлии да усетят и начинът им на живот да се промени, Бургас е върнал 15 милиона по този дълг. Хората в бизнеса знаят, че няма как да се прави бизнес по друг начин, освен ако не сте наследили пари”, обясни кметът Димитър Николов.

Фонд за устойчиви градове (ФЛАГ) е създаден по инициатива на Европейската комисия, за да осигури целеви финансови средства за дофинансиране на проектите на общините.

„Ние отчитаме, че има криза, затова сме заложили две години гратисен период за дълга и от 10 годините стават 12. Когато имаш кредит, който е по-дългогодишен във времето, винаги двете институции се стремят да е с плаващ лихвен процент, освен него в кредита по ФЛАГ сме фиксирали и лихвата”, обясни зам.-кметът по финанси Красимир Стойчев.

Ева Михалева от групата на ГЕРБ каза, че бизнес няма как да се случи, ако не се използват кредити.

Бойчо Георгиев припомни управленията на БСП, след които следваха икономически кризи и фалирали банки.

„Когато ГЕРБ са управлявали, винаги икономиката е вървяла напред”, допълни той.

Станимир Апостолов от СДС каза, че регистърът на дълга е публичен и всеки може да влезе и да види.

„Кредитът на Варна е два пъти по-голям. Факт е, че в последните 12 години общинските финанси се управляват много добре, защото изключително голяма част от инвестициите бяха привлечени по европейски проекти, за разлика от Пловдив, на който се наложи да оизтегли заем за 120 милиона. В момента ние сме в кондиция, което позволява един дълг от 15 милиона лева да бъде приет без сътресения”, обясни Апостолов.

Ето и част от инвестиционните проекти, които ще подпомогне дългът

„Изграждане на Специализиран пристанищен обект за обслужване на риболовните дейности-място за временно укритие на риболовни кораби/закрита лодкостоянка“ в ПИ с проектен идентификатор 07079.10.1245 по КК на местност „Рибарско пристанище”, кв. „Крайморие“, гр. Бургас“,

„Обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в сграда на Община Бургас на ул. „Александровска“ № 26“,

"Изграждане на социални жилища в зона „Д“ на ж. к. “Меден рудник“, УПИ VIII, кв.151, гр. Бургас“,

„Модернизация на системата за уличното осветление на 22 зони, включващи главните пътни артерии на град Бургас“,

„Интегриран модел за управление на градската мобилност - I етап“,

"Създаване на Младежки международен център Бургас",

„Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Бургас чрез модернизация на обществения транспорт“,

„Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“,

„Реконструкция, ремонт и обновяване, внедряване на мерки за енергийна ефективност в Културен дом на Лукойл Нефтохим“,

„Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в културно-образователен център (музей) за съвременно изкуство и библиотека“,

„Реконструкция на ул. „Цариградска“ от о.т. 469 до о.т. 319 и от о.т. 468б до о.т. 469 и прилежащо пространство в УПИ I, кв. 38, на ж.к. „Възраждане“, гр. Бургас – част от проект „Обновяване на градска жизнена среда в ЦГЧ, ж.к. Възраждане и ж.к. „Меден рудник - етап II“.