Европейската комисия извади България от списъка на страните с макроикономически дисбаланси. Страната ни се справя по-добре от държави като Германия, Франция, Швеция, Нидерландия. Днес Еврокомисията представи зимната си оценка за развитието на икономиките и реформите в държавите от ЕС. Според Еврокомисията, България е постигнала важен напредък в управлението на финансовия си сектор. Спаднали са корпоративният дълг, както и делът на необслужваните кредити. Зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис коментира, че поетите ангажименти за реформи дават добри резултати. Според него обаче положителната оценка на Брюксел и приемането на страната в Европейския валутен механизъм, известен като чакалнята на еврозоната са два различни процеса. "По същество нашата оценка на макроикономическите дисбаланси не е пряко свърза с приемането на България в Европейския валутен механизъм. Но вероятно изпълнението на изискванията за присъединяване към т. нар. чакалня на еврозоната е помогнало за преодоляването на макроикономическите дисбаланси. Това, което е важно за присъединяването към чакалнята на еврозоната е изпълнението на предварителните ангажименти, които България е поела през юли 2018 година", посочи изпълнителният зам.-председател на ЕК Валдис Домбровскис.

Важен елемент, с който България все още трябва да се справи е рекапитализацията на банковия сектор. Зам.-председателят на Еврокомисията отново подчерта, че няма икономическа причина да се промени курса лев-евро при приемането на България в еврозоната. Той нарече спекулации опасенията за отражение върху инфлацията. Подобни процеси на недоверие сред обществото е имало и в други държави, приели еврото. "Аз мисля, че е много важно да бъдем пределно ясни във вашия случай, когато става дума за подобни опасения. Това, което виждаме е много интересно - че обществената подкрепа за еврото в страните от еврозоната е много по-висока, отколкото в страни, които са извън нея. Така че хората започват за оценяват еврото, когато станат част от еврозоната", добави той. Еврокомисията продължава да отчита рекордно ниска безработица в целия Евросъюз. За първи път в анализа централно място заемат и целите, свързани с прехода към зелена икономика в Европа и мерките, които отделните държави трябва да предприемат.