Първи ден на Новата година. Излязох да се поразходя, зареден с оптимизъм. Но още на входа, той се сгърчи и изчезна някъде.
До стълбите лежеше мъж на възраст 30-35 години. Главата му беше окървавена, имаше следи от падане или бой, не мога да преценя. Хора минаваха край него, а някои направо през него. Прескачаха го, някаш беше неудушевен предмет.

Наведох се, питах го какво му има, но той издаваше нечленоразделни звуци. Можеше да е пиян, можеше да е болен, можеше да е пребит от някого...Аз съм пенсионер, но събрах сили и го довлякох до пейката. Сложих го в седнало положение, а той взе да клюма.

Извиках "Спешна помощ", тя дойде, лекарката хвърли едно око на раните на главата и заяви, че нищо му няма. Помолих да го приберат в болницата, но тя заяви, че ако желая, мога да си го прибера вкъщи.

Останах втрещен. Нито му мериха кръвното, нито пулса. Най-вероятно са сметнали, че е пиян.

Но дори и пиян, той няма как да бъде оставен да лежи на тротоара, докато изтрезнее. Студено е, беше облечен леко. Едно време имаше в Бургас изтрезвител и носеха падналите там. Сега ги оставят на улицата. Който оцелее - оцелее. Можеше да го приберат на топло някъде. Ако трябва и в полицията. Аз как да го взема у дома, като не зная дали не е с инсулт, инфаркт или нещо друго, а нямам медицински познания?

Удиви ме това безразличие. На минувачите, които го прескачаха. На лекарите, които не знаеха има ли здравна осигуровка и къде да го заведат.

А чакахме Новата година да ни направи по-добри...

Петко Иванов: ж.к. "Славейков"