Апел за повече толерантност към бежанците и благословия към България и братята Кирил и Методий отправи папа Франциск в речта си след срещата с президента Румен Радев. Другият му акцент беше призив да се осигури добро бъдеще да децата на България, за да не търсят препитание навън. "И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си позволил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на вашите порти. Останете бъдеще на надеждата", призова Светият отец.

“Вашата държава винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата между различни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от векове живеят мирно заедно. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от бреговете на Черно море, станала плодородна от скромния труд на много поколения и отворена за културен и търговски обмен, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата", пожела папата.

"Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток, заяви Негово светейшество на площад "Атанас Буров" пред представителите на българските власти, гражданското общество и дипломатическия корпус у нас.

Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможност и богатство, а не като причина за конфликт, отбеляза папа Франциск.

Той специално изтъкна ролята на светите братя Кирил и Методий, пред чиято икона в храма "Александър Невски" пожела да се помоли.

"Да бъдат благословени Св. Св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивост и обща апостолическа дейност са станали примери за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между Църквите, държавите и народите, каза папа Франциск.

Той паказа, че е наясно и основните проблеми пред страната ни в момента. "Сега, тридесет години след края на тоталитарния режим, България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България, подобно на много други страни от Стария континент, трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима - демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последствие от намаляването на доверието в бъдещето", посочи той.

"Българското обшество не търпи расизъм и ксенофобия, тук съжителстват православен храм, католическа църква, джамия и синагога", на свой ред подчерта президентът Румен Радев.

„Дълбоко в нашата родова памет са съхранени спомените за Унията на цар Калоян с Римската църква, за битката при Варна от 1444 г., за застъпничеството на Римската курия за българите след жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., за медицинската помощ при последвалата Руско-турската освободителна война“, заяви президентът Румен Радев и посочи, че е светъл споменът от времето, когато Анджело Ронкали - папа Йоан ХХІІІ, наричан от някои „Българския папа“, пребивава десетилетие като Апостолически визитатор и делегат в София.

„Днес, когато в Европа се завръщат омразата и ксенофобията, ние си спомняме великата мисия на светите братя Кирил и Методий - да отстоят правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Дълбокият смисъл на техния урок е, че езиковите и културни различия не са пречка народите да живеят в мир и да изповядват общи ценности“, коментира държавният глава.

„Ваше Светейшество, посещението Ви в Република България е едно от най-значимите събития в новата история на нашите отношения. Защото споделяме общи грижи и общи тревоги - грижата за опазването на мира и тревогите за съдбата на милиони човешки същества, хвърлени на произвола и обречени на преследване, унижение, бедност, робство, сегрегация и терор“, коментира Румен Радев.

„Искреността и емоционалният заряд в нашите отношения ми дават увереност, че нашата обща загриженост е основата, върху която хуманно мислещите хора могат заедно да постигнат своите общи, благородни стремежи за доброто на всички. Вашето посещение е свидетелство за обичта Ви към българския народ и доверието Ви в България за изграждането на един по-мирен, по-справедлив и по-човечен свят“, посочи президентът.

Българският държавен глава и Светият отец отдадоха почит към знамената на България и на Ватикана. Прозвучаха и химнът на България "Мила, Родино" , както и папският химн и марш.

Радев посрещна Негово Светейшество на червения килим. Поздравиха го председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, външният министър Екатерина Захариева, кметът на София Йорданка Фандъкова . Всички дами бяха в черно, както изисква протоколът на Ватикана. Светият синод на БПЦ беше представен от митрополит Антоний, а сред посрещачите беше и бившият премиер Пламен Орешарски. По-късно се появи и Симеон Сакскобурггонски.

Президентът подари на своя гост ръчно изработено разпятие с резбовани флорални мотиви, които се вплитат като детайли в централна част на българския възрожденски иконостас.

Материалите, върху които е резбовано разпятието, са стогодишен орех, както и кестеново дърво. Изработката е характерна за художествената школа от района на град Банско в началото на 19 век.

trafficnews.bg