Студената война с горещите камиони е по-добре да бъде избегната

img

В четвъртък Брюксел бе арена на геополитическа битка. Страстите около пакета "Мобилност 1" формално бяха свързани с бъдещето на транспортния бранш в Европа, но в действителност противопоставянето има далеч по-мащабни измерения. Става дума за конфронтация между пазарни принципи и социализъм, между свободна търговия и протекционизъм, между "стари" и "по-нови" членки на ЕС. Конфронтация, която върна сянката на Желязната завеса от времето на Студената война.

Кой (ще) спечели? Засега резултатът изглежда равен - Транспортната комисия в ЕП отхвърли исканията на източноевропейските превозвачи, но също така бламира и две от трите теми в самия пакет. Развръзката изглежда неясна, тъй като никой не дава признаци, че знае със сигурност какво следва по процедура. Което означава, че битката тепърва ще се изостря.

Ето и отзиви от западните медии:

Български и румънски шофьори на камиони протестират срещу Макрон и пакета "Мобилност", коментира Courrier des Balkans (издание на френски език за региона на Балканите). Протест за по-малко права, но за запазване на работата - това е целта на организираната от български шофьори на камиони демонстрация в центъра на Брюксел, подкрепена от техни колеги от Румъния, Полша, Унгария, Литва и Латвия.

Близо 700 шофьори на камиони, предимно българи, протестираха пред Европарламента в Брюксел, отбелязва белгийският Le Soir. Според тях, предложеният от Европейската комисия нов пакет "Мобилност" цели да ги изхвърли от сектора.:

Депутатите от комисията по транспорт на Европейския парламент гласуваха на 10 януари социалния аспект на пакета за мобилност, пише специализираният сайт transportinfo.fr. Въпреки натиска на няколкостотин източноевропейски превозвачи (България, Румъния и др.), които бяха дошли да демонстрират в Брюксел в полза на по-гъвкави мерки, те гласуваха за затягане на правилата за каботаж, предложени от компромисен текст миналата година по време на австрийското председателство.

Този текст се състои в затягане на условията, при които превозвачът може да оперира в друга държава от Европейския съюз. Предложеният компромис установява почивка между две каботажни фази и принуждава камиона да се връща веднъж месечно в страната на произход. Това е единствената част, която спечели доверието на мнозинството от депутатите. Защото те отхвърлиха другите два аспекта на компромисния доклад: тези за командироването на шофьорите и за времето за шофиране и почивка.

"Транспортната комисия отказа да подкрепи експлоатацията на служителите в пътния сектор", обобщава председателката на комисията Карима Дели. "Европейският съюз залага на окончателното приемане на социалния аспект на пакета за мобилност в рамките на четири месеца, т.е. преди изборите за Европейски парламент."

В същото време българският транспортен министър Росен Желязков акцентира върху факта, че две от трите теми по пакета са отпаднали при разглеждането в Транспортната комисия. Според българския евродепутат Андрей Новаков това е несъмнен успех за нас, постигнат най-вече благодарение на участниците в протеста срещу плана "Макрон".

Къде е проблемът?

Предложенията на френския президент Еманюел Макрон са вредни и опасни по няколко линии:

Първо, погазва се една от основополагащите европейски ценности, а именно свободното придвижване на хора, капитали, стоки и услуги. Под лицемерната загриженост за международните шофьори се прокарва бесен протекционизъм, при който с непазарни мерки западноевропейските транспортни фирми да смажат източноевропейските си конкуренти.

Второ, по-високите изисквания към източноевропейските превозвачески фирми не само, че поставят под въпрос икономическото оцеляване на мнозина от тях, но и като цяло ще оскъпят транспортните услуги, от което ще пострадат всички европейски икономики, не само тези в Централна и Източна Европа. Кому е нужно това?

Трето, ако "Западът" успее да наложи тези условия на "Изтока", това крие опасност от засилване на антиевропейските настроения на изток от Берлин и Виена. Дори да приемем, че ползите за "Изтока" от членството в ЕС са несъизмеримо по-големи, то защо е нужно да се създава противопоставяне, напомнящо годините на Студената война? Три десетилетия след падането на Берлинската стена разликите между двете части на Европа започнаха полека-лека да се заличават и днес някои бивши соцдържави имат по-висок Индекс на човешко развитие от някои "западни". А сега се появява повод за разделение, който като цяло отслабва Европа.

Планът "Макрон" може да навреди на ЕС в много по-голяма степен, отколкото би бил прекият му ефект върху транспортния бранш. И това следва да е ясно на всички.

В тази ситуация чест прави на всички български евродепутати, независимо от политическата им принадлежност, които дават отпор. Сергей Станишев и Петър Курумбашев ("Социалисти и демократи"), Ангел Джамбазки (ЕКР) и Андрей Новаков (ЕНП) положиха сериозни усилия за каузата, подкрепа заяви и Светослав Малинов (ЕНП). Станишев даже се конфронтира с политическото семейство, което оглавява. Националните ни правителство и парламент също се обединиха в защита на българския интерес, който, както виждаме, съвпада и с общоевропейския. Естествено, чуват се и гласове в обратната посока, но, слава богу, те засега са маргинални.

Заявката на България да бъде лидер на съпротивата срещу плана "Макрон" (на протеста участваха представители на още шест държави) е сериозен външнополитически успех. Освен международен престиж това би накарало другите държави да бъдат по-внимателни с нас, когато се опитват да прокарат свои интереси за наша сметка. Разбира се, рискуваме и известно обтягане на отношенията със западноевропейските си партньори (основно Франция и Германия, които вече открито заявяват амбициите си в тандем да задават дневния ред на целия ЕС).

Именно Германия и Франция се готвят да подпишат договор, подобен на "Елисейския" от 1963 г. между Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол, който поставя основите на германо-френското помирение. Сега двете водещи държави отново търсят начин да изгладят разногласията си, за да могат да ръководят ЕС - "на неясно колко скорости" и очевидно за сметка на Централна и Източна Европа. В четвъртък това единение леко се пропука (германският евродепутат от ЕНП Михаел Галер наруши тайната на вота в Транспортната комисия, като публикува текст и снимки, показващи, че симпатизира на нашия протест), но до гласуването на "Мобилност 1" в Европарламента (а много вероятно и след това) напрежението между този тандем (особено ако бъде подкрепян и от Бенелюкс) и бившия соцлагер ще се покачва.

Изток - Запад. "Студена война", която е по-добре да бъде избегната. За доброто на цяла Европа./Димитър Петров,news.bg

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

0 Коментар

Най-новото

Актуални теми

БАЛОВЕ 2019

Мащабно издирване, 2-годишно дете изчезна в Равнец

Никулден 2018