„Атаките срещу търговски кораби в Черно море създават сериозни рискове за корабоплаването, а последиците от тях могат да се усетят и от крайните потребители чрез по-високи транспортни разходи и цени на стоките". Това коментира първият морски посланик на България капитан Андриян Евтимов.

„Страшно е в няколко направления. Първото е, че имаме атаки с взривни средства срещу кораби, предназначени за търговско корабоплаване. Те не могат да бъдат защитени и не би трябвало да бъдат защитавани така, както се предвижда при война, защото предназначението им е друго“, посочи Евтимов.

Според него подобни инциденти могат да повлияят и върху бъдещето на корабоплаването, включително върху желанието на младите хора да изберат професията на моряк. По думите му случаите са знак за ескалация, а развитието на търговския трафик ще покаже доколко сериозни се оценяват рисковете в региона.

Атаките и възможните им цели

Капитан Евтимов отбеляза, че маршрутите и товарите на засегнатите кораби насочват към предположението, че атаките са свързани с плавателни съдове, превозващи стоки от и за Украйна. Според него е възможно да има връзка с Русия, но подчерта, че трябва да се изчакат потвърдени данни.

„Неспоменаването на Русия е странно, имайки предвид, че все повече и повече стават доказателствата, че за такива действия стои Русия“, коментира той. Евтимов изрази надежда, че информацията от службите ще позволи на държавата да потвърди фактите.

Морският експерт отхвърли твърденията, че на някой от атакуваните кораби е имало войници или оръжие. Той обясни, че единият плавателен съд е извършвал редовен курс между Египет и Украйна. Корабът превозвал сол от Египет и трябвало след разтоварването да натовари зърно от Украйна за обратния курс.

„Забавянето на плаването му, което продължило около 15 дни вместо обичайните пет, се обяснява с лошото време и затварянето на Босфора за почти седмица", посочи Евтимов.

Според него целта на атаките може да е дестабилизация и ескалация на конфликта. Той отбеляза, че солта също има стратегическо значение за Украйна заради ограничения добив след окупацията на Соледар, а износът на зърно е важен за икономиката на страната.


Защо спасителната операция е прекратена толкова рано

Евтимов постави въпроси и за действията на българските служби след потъването на кораба. По информация, която е видял в медиите, издирването е продължило около 14 часа.

По думите му няма универсално определено време за подобна операция. „Решението колко дълго да продължи се взема от спасително-координационния център според метеорологичните условия, температурата на водата, вълнението и вероятността да има оцелели членове на екипажа", обясни той.

Капитанът направи сравнение със спасителната операция в Румъния, като посочи, че там причините и оценката за продължаването на издирването били представени по-ясно. Според него при българската операция не било обяснено достатъчно защо тя се прекратява. „Когато се прекратява една операция, трябва да се обяснят причините“, подчерта Евтимов. Той уточни, че не може да коментира мотивите за решението на отговорните институции.

Според него вероятна причина да не бъдат открити тела е бързото потъване на плавателния съд. Той обясни, че корабът бил с един трюм и без напречни прегради, което при нарушаване на целостта на корпуса и навлизане на вода може бързо да доведе до загуба на устойчивост и потъване. Инцидентът станал през нощта, когато повечето членове на екипажа вероятно били в каютите си или в машинното отделение.

Потъналият кораб е на дълбочина над 50 метра. По думите на Евтимов той не представлява навигационна опасност заради дълбочината, на която се намира. „Българската държава може да започне допълнително разследване, ако прецени, че има необходимост от това. Подобно обследване би могло да установи какви са повредите по корпуса, но не може предварително да се гарантира дали ще бъде възможно да се установи дали причината е морски дрон или мина", смята той.

► Каква е разликата между морски дрон и мина

Евтимов обясни, че морският дрон представлява малък плавателен съд, който се движи по повърхността или на определена дълбочина под водата. Морската мина, от друга страна, може да бъде закотвена или да се движи свободно, ако се откъсне от закрепването си.

„Към момента няма достатъчно информация, за да се оцени колко морски мини има в Черно море и колко от тях могат да се движат свободно при лошо време. Затова не може да се направи точна оценка на опасността за корабоплаването", подчерта той.

Капитанът посочи още, че от септември цялото Черно море е обявено за военна зона от международните застрахователни организации, с изключение на териториалните води на България, Румъния и Турция. „Това може да насочи корабите, пътуващи към и от украинските пристанища, към маршрут през териториалните води на трите държави. След излизането от тях обаче плавателните съдове навлизат в зона с по-висок риск", каза експертът.

По думите на Евтимов застраховките на корабите поскъпват непрекъснато през последните месеци и в някои случаи могат да достигнат стойността на самия плавателен съд. Той даде пример със застраховка до 150 000 долара за период от шест дни. Тези разходи впоследствие се включват в цената на превоза и достигат до крайните потребители независимо дали стоките са предназначени за България, Египет или Украйна.


Готова ли е България да реагира при нови атаки

Според Евтимов България не може да бъде напълно подготвена за подобни ситуации, тъй като става дума за атаки, а не за обичайни морски инциденти. По думите му страната трудно би се справила сама и трябва да разчита на подкрепа от европейските си партньори и на по-тясно сътрудничество с Румъния и Турция.

„Необходимо е да се засили координацията между черноморските държави за защита на териториалните им води. Това е особено важно предвид възможността именно през тях да преминава по-голяма част от бъдещия търговски трафик към и от украинските пристанища", подчерта капитанът.