Избягването на данъци в България е национален спорт и продължава да бъде такъв. Все още е масова практика изповядването на сделки с имоти на данъчна оценка, когато реалната цена е по-висока, както и неплащането на ДДС при новото строителство. Вдигането на данъчните оценки вероятно ще доведе до-високи разходи за придобиване на имот, както и до повишаване на данък сгради. Но това няма да има сериозен ефект върху имотния пазар. Такъв ефект може да има при въвеждането на данък „празен имот“, с който да бъдат обложени жилищата, които не се ползват за никакви цели и стоят празни години наред. Това каза Николай Господинов, собственик и управител на агенция за недвижими имоти, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

Гостът коментира пакета от данъчни промени за 2027 г., представен от Министерството на финансите. Управляващите предлагат данъчните оценки на имотите да се вдигнат на три стъпки – с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г. И още: да се въведе 33% данък върху свръхпечалбите на банките, които те генерират за 2027 г., за което управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че може да се отрази негативно на цената на кредита и на достъпността. А промени в Закона за данъка върху добавената стойност целят да се затворят вратички, с които се избягва плащането на ДДС при покупка на имот „ново строителство“.

„Масова практика в България е имотът да стои празен дълго време, да се чудим какво да го правим, да го пазим за детето като се върне от чужбина и всякакви други неща.

Затова специално в големите градове трябва да има данък „празен имот“.

Да не говорим, че има много имоти, които са отдадени под наем, но тези наеми не са декларирани.“

Празните имоти в България, наричани още „тъмните прозорци“, създават изкуствен дефицит на пазара. Ако бъде въведен данък „празен имот“, това ще накара много собственици да извадят жилищата си на пазара, заяви Господинов. За имот, който не е основно жилище и не се обитава, данъкът трябва да е в пъти по-висок от сегашния, добави той.

Ако приемем, че аз плащам 100 евро на година данък сгради, догодина ще плащам 130 евро и след няколко години ще плащам 200 евро. Това няма да промени драстично нещата за мен, нито ще има кой знае какъв ефект в приходите на общините. С предложението за увеличение на всички данъчни оценки обаче ще накажем и хората, които живеят в малките общини и едва кретат.

Николай Господинов коментира и

предложението за въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите на банките.

Големият бизнес е много страхлив и този данък може да накара банки да се оттеглят от страната. Банките помагат за немалка част от брутния вътрешен продукт на България чрез финансиране на сградното строителство и отпускане на жилищните кредити, обясни събеседникът.

„Ние сме крайно зависими от банките и трябва да ги гледаме като малки деца, като бебета, а не да показваме колко е лош банкерът. Цялото общество трябва да се радва, че имаме активен банков сектор. Сега има държави в Европа, където компаниите плащат над 10% лихва за бизнес кредити, докато в България плащаме 3,50-4,00%, а лихвите по ипотечни кредити са около 2,50%. Всичко това е, защото българинът е спестовен, дисциплиниран и имаме развит банков сектор.“

С промени в Закона за данъка върху добавената стойност управляващите предлагат задължителна регистрация при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради. Мярката е насочена срещу укриването на данъци. Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова даде пример с компании, които строят сгради и продават отделните имоти в тях в рамките на един ден, за да не се начислява ДДС.

Тази практика съществува от години и тя е законна. Нормално е човек да си зададе въпроса как се случват 200 сделки при един нотариус в един ден. Чисто технологично как се случва?! Това е добра промяна, едно добро начало, но бизнесът има и други варианти и ще се адаптира много бързо, коментира Николай Господинов.

„Държавата ще запуши тази вратичка, ако въведе доверителни (ескроу) сметки при сделки с имоти, каквито има в редица страни по света, каза още той.“