Част от високата инфлация е в резултат на подпомагането на всички фирми с компенсации за цените на електрическата енергия. Това е генерирало свръхпечалби за фирмите, а крайната тежест за скъпия ток е прехвърлена върху крайните потребители и домакинствата. За това са категорични от Института за развитие и управление на ресурсите (ИРУР). От организацията се позовават за изводите си на изнесените от Министерство на финансите данни за изпълнението на бюджета до края на ноември.

Финансовата помощ не доведе до понижаване или задържане на крайните цени на стоките и услугите, а е генератор на инфлация, категорични са от ИРУР. Цената на живота за гражданите се увеличи многократно, като потребителската кошница за една година поскъпна с близо 50 на сто, подчертават експертите. Това е така, защото в цените на предлаганите стоки и услуги са включени увеличени предполагаеми разходи, въпреки получената от бизнеса държавна помощ, възлизаща на над 10 млрд. лв. В резултат сметката за скъпия ток, въпреки компенсациите “на калпак”, отново се плаща от българските данъкоплатци, категорични са експертите.

Според организацията подкрепата не е трябвало да бъде за абсолютни всички съществуващи 633 хил. фирми, независимо дали са печеливши или губещи. ИРУР предлага помощта за предприятията да бъде определена по групи, а в критериите за получаване на енергийни субсидии да залегне задължението предприятията да прилагат мерки за енергийна ефективност. Продължава да липсва и всякаква отчетност на разходваните средства, твърдят експертите.

Според представителите на ИРИР въпреки приетия европейски Регламент 1854, който е в сила от декември, към момента служебният кабинет не е разработил методики за преразпределяне на свръхприходите на енергопроизводителите към потребителите. Според регламента със събраните средства от свръхпечалбите трябва целево да се финансират, при това пряко, домакинствата за покриване на сметките им, както и малките и средни предприятия, включително за въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

България е изправена пред възможен риск от санкции заради неизпълнение на европейското законодателство, алармират от ИРИР. Според Регламент 1854 всяка страна-членка е задължена до месец юни 2023 г. да представи пред Европейската комисия няколко отчета за прилагането му.