Край на локдауните, задължително масово тестване, ангажираност на цялата здравна система, понасяне на отговорност от Европейската комисия за кризата с ваксините. Така лидерът на Консервативно обединение на десницата (КОД) д-р Петър Москов вижда разрешаването на ситуацията с COVID-19. Снощи той посети Бургас, за да се срещне с лицата в листата, която в морския град е представена изцяло от млади и мотивирани експерти.

Как Бургас може да се превърне във фискално свободен град, кои са новите комунисти и защо КОД пази ценностите на дясното такива каквито бяха, лидерът на КОД разкрива в интервю за БургасИНФО.

-Д-р Москов, как виждате управлението на пандемията? Какво бихте направили Вие от КОД?

-Три различни неща. Говоря за различна философия на управление. Всеки, който работи, може и да греши. Въпросът е да не се сблъскваме всеки път с едни и същи грешки. На първо място – различен подход за справяне със здравната криза. Това значи никога повече затваряне! След първото ние нямаме причина за допълнително затваряне от гледна точка на готовността на здравната система, на нашата информираност какво е срещу нас и как трябва да се пазим. Държавата трябва да излезе от ролята на пасивен наблюдател, който сутрин ни съобщава – днес случаите са толкова, утре са повече, вдругиден са още повече и в един момент някой да излиза и да казва: „Те са станали страшно много, дайте да се затворим по някакъв начин”. И да започва спор само това ли ще затворим, а защо не и другото. Няма добро затваряне! Това, което казва КОД, е - никога повече затваряне и замяна на тази пасивна позиция на наблюдение с активна позиция на държавата по масово задължително тестване. Това означава, че когато в град като Бургас, епидемията нараства, епидемиолозите имат ясни маркери за това кога нещата могат да излязат извън контрол и преди това да се случи - цялото население на Бургас или там, където епидемиолозите определят, да се подлага на задължително тестване. То може да е по месторабота, по местоживеене, в училище и т.н. Само тези от нас, които са носители, остават вкъщи за една седмица и си взимат болнични от НОИ, другите продължават да ходят на работа и на училище, да живеят живота си с относителната прогнозируемост, че след 3 месеца няма някой да излезе и да каже: „ Ама пак ще се затворим, защото е много страшно”. Когато поддържаш ниско нивото на инфекцията сред обществото, може да позволиш на хората да планира за повече от 3 месеца до следващия локдаун. Това е начинът.

- Правилен ли е подходът в управлението на болниците и каква е Вашата оценка за реакцията им по време на пандемията?

-Второто нещо, което трябва да се промени, е ангажиментът на цялата здравна система. В България има 340 болници, които правят 2 милиона хоспитализации на година. В момента в болница имаме 9 000 души. Как Ви звучи 2 милиона приема, за които болниците имат и екипи, и апаратура и кадрово обезпечение, и инфраструктура, и за които ние плащаме от Здравната каса, т.е. от нашите пари за нашето лечение? И всяка една от болниците претендира, че това е свръх качествено. Е, как е съпоставяме цифрата 2 милиона души в болница срещу 9 хиляди души в болница? И при първото дори болничната система казва, че има възможност за още, а при второто министър-председателят излиза и казва: „Извинете, но болничната система е неимоверно натоварена и трябва да затворим театър, кино, ресторант....”.

Ако не можеш да накараш цялата болнична система да работи, това означава, че не можеш да накараш нищо да работи. Това означава, че е по-лесно да затвориш обществото, отколкото да накараш собствениците на болниците да си вършат работата, съобразно нуждите на пациентите. Това е второто нещо, което ще променя.

-Много хора се притесняват, че няма да могат да пътуват без да са имунизирани, а в същото време има недостиг на ваксини. Каква трябва да е реакцията на държавата към невъзможността за гарантиране в срок на нужните количества за България?

- Третото, което ще променя като подход, е категоричната позиция спрямо тежкия провал на Европейската комисия при осигуряването на ваксините за европейското население. ЕС, в сравнение с темповете на ваксинация в Обединеното кралство и САЩ, стои на незабелижимо ниво. И затова отговорност носи органът, на който ние сме делегирали осигуряването на количеството и качеството ваксини за всички граждани на ЕС, забележете, за най-богатия икономически съюз, т.е. пари ли няма, организация ли няма или няма лостове за влияние върху мощните фармацевтични компании? Кое от трите няма? Аз казвам няма капацитет за управление, защото този ЕС и неговата върхушка се занимава с всичко друго, но не и с единствения си важен ангажимент за този период от време, а именно гаранция за живота и здравето на хората. Защото забавяне на 50 милиона ваксини, колкото е моментното, спрямо изискванията на европейските държави, всъщност означава хиляди животи. Забавяне с две седмици или с един месец на доставката, означава, включително и в България, десетки животи, които биха могли да бъдат спасени, ако част от тях са решили междувременно, че могат да се ваксинират. Но, за да се ваксинираш, първо трябва да има налична ваксина. Тук цялата отговорност е на ЕК и българският парламент трябва категорично да изиска количеството в графика, по който ние сме го поръчали.

Второ, българското правителство трябва да поиска оставката на Урсула фон дер Лайен, защото може да се занимаваме с това да не издишаме въглероден диоксид, докато не дишаме и това да е главната цел на Европейския съюз, може да се занимаваме с това има ли 4-ти, 17-и или 23-ти пол. Може да се занимаваме със забележете - ще има ли ваксинационен паспорт или няма, ако сме ваксинирани, но в никакъв скучай не може да се занимаваме и да носим отговорност за единственото важно нещо – първо да ви гарантират наличието на ваксина, а след това да ви казват, че не можете да пътувате без този паспорт. Това е либералният упадък на този социалистически либерален прогресивен елит на Брюксел, който трябва да бъде посочен и сменен. Трябва да бъде сменен, заради силата на Европейския съюз, за да може всички да се чувстваме защитени и това все повече да бъде в сърцето ни нашият съюз.

-Как виждате следващия парламент и политическите сили, които ще участват в него?

- Понякога чувам: „За вас от КОД не е сигурно, че ще бъдете в следващия парламент, ние много ви харесваме, но гласът ни може да се загуби”. Затова нека да кажа следното. Целите на следващия парламент трябва да са да излъчи силно мнозинство, идеологически ясно като теза и с ясна програма, която да ни води напред през тези трудни времена. Това, което наблюдаваме в повечето политически сили, изглежда като разказа ние не можем с тези, другите или третите. Ние всички знаем, че никой не може с никой, но е много важно той да бъде избран. Така че, от тази гледна точка ми се струва, че гласът, подаден за когото и да било, няма да доведе до това в този парламент. Фрагментиран, вероятно краткотраен или пък стигащ до някакви толкова отвратителни кръвосмешения между различни на пръв поглед политически партии, че ще ни е по-хубаво и без. И това, което казвам, че от гледна точка да осигурим през вота си прогнозируемост за бъдещето, всеки един вот за всяка една партия вероятно ще бъде изгубен. И тогава си мисля, че човек трябва да направи избор – дали да крепи пясъчните кули на сегашното статукво, дали да надува платната на лявата прогресивна вълна, която се нарича алтернатива, или да сложим на чисто и на дясно един, втори, трети камък и да постигнем нещо стабилно. Може би процесът ще бъде по-бавен, но ще бъде стабилен. КОД е изборът на тези хора.

-С кого никога не би се коалирал КОД?

- КОД е дясна консервативна политическа партия. Като такава, нашите противници са на първо старите комунисти, т.е. бившата комунистическа партия, начело с г-жа Корнелия Нинова. Второ – новите комунисти, а това е цялата тази ляво-прогресивна вълна, която се нарича алтернатива, която включва ДПС, коалицията около г-жа Мая Манолова, коалицията „Демократична България”. Това е новият комунизъм, който действа като стария, със същите правила, със същото насилие, с цената на всичко те искат да ни променят, за да може тяхната утопия да стане реалност за нас.

Това са политическите партии, които са нашите опоненти – старите и новите комунисти. С всички останали, на базата на ясните основни линии в политическата програма на КОД бихме могли да работим – декомунизация и лустрация, промяна на социалната система и прекратяването на процеса на итеграция на всякакви малцинства, което означава работещия човек да плаща на мързеливия, въвеждане на задължително основно образование и образователен ценз при гласуване, и отстояване на националната идентичност. Само силна национална държава с ясна идентичност може да бъде част от силен съюз.

Можем да работим с партии, които пак казвам, не са част нито от влиянието на старите комунисти върху днешняи живот, нито от напъна на новите да го променят в името на изпълнение на някаква петилетка.

-Какво се случва с дясното в момента и къде е то?

Знам, че дясното не може да има много посоки. Трябва първо да можеш да се назовеш десница, второ да можеш да кажеш какви са ценностите на тази десница и чак след това да имаш претенцията да бъдеш десница. Аз виждам в лицето на различните партии в демократична България фалшификат на десницата. Това е начинът, по който отново десният човек да бъде излъган, както беше излъган от старата комунистическа олигархия по време на прехода, която превърна политическата си власт в икономическа. КОД е връщане към ценностите на десницата, такива каквито ги заложихме, такива каквито аз ги помня от 90-те години. Християнски ценности и традиция, семейство, държава вън от икономиката, силен ангажимент и силна държавност в публичната среда – образование, здравеоппазване и сигурност. Декомунизация, борба както със старите, така и с новите комунисти.

Знаете ли, наистина, когато говоря за стари и нови комунисти, това не е клише. В КОД го мислим и аз зная, че Вашите читатели го знаят с кожата си. Защото старите комунисти обясняваха, че няма Бог, нали? И че Божиите заповеди са лъжа. Новите комунисти казват, че човекът е Бог и неговият каприз, особено, ако е малцинствен, са новите Божи заповеди. Старите комунисти ни казваха, че ще има диктатура на пролетариата, новите, че ще има диктатура на малцинствата. Старите комунисти отричаха националната държава - всичко беше интернационализъм и българо-съветска дружба, новите комунисти казват, че няма национална държава, а има глобализъм и мултикултурализъм. Ето това е общото между тях и за мен те са двете лица на злото, с което смислената десница трябва да се бори.

-Как ценностите и политиката на КОД биха се отразили на Бургас и бургазлии, ако жителите на областта излъчат Ваши представители в Народното събрание?

Това, което казваме ние, е, че всяка голяма община в момента няма собствен фискален стимул. Пари, които да остават на територията на общината, независимо от това дали потреблението и икономиката растат. Това, което казваме ние, е промяна в данъчното законодателство. Така че 6% от данъка добавена стойност да остават на територията на общината, където са генерирани, където са произведени. Данък добавена стойност, защото това е данък върху потреблението, не данъка върху доходите, който е съвсем различно нещо. Данъкът върху потреблението е толкова по-голям като окончателна сума, колкото икономиката и съответно потреблението расте.

Ако една община създаде нужната инфраструктура, нужната социално-икономическа среда, за да привлича хора, за да привлича нови граждани, туристи, а Бургас е най-подходящото място за Бога за това, тя трябва да има собствения си стимул. Част от парите, генерирани през данък добавена стойност за хазната, да остават на територията на общината и те да бъдат под прекия контрол на бургазлии, на разположение на общината за развитие отново на социалната и на публичната среда, и ново ниво на увеличение на потреблението и ръст на икономиката. В момента нещата изглеждат така - всичко да отива в централния бюджет и след това зависи, хайде да си го кажем, от милостта на централната власт да върне нещо в тази или онази община. Това не е свободен град, това е подчинен град. Тук не говоря за Бургас, а за всички градове. Ако ти си създал средата, за да може потреблението да расте, ти трябва да имаш собствената си финансова възможност да продължаваш този процес от гледна точка на собствените ти граждани. А едва ли някой по-добре от бургазлии знае по какъв начин трябва да се развива градът.