Принципът осигурителен принос-права не трябва да бъде нарушаван, независимо дали е предмет на коалиционно споразумение или някой вчера е решил, че трябва да преизчислява пенсиите. Раздаване на едни пари без експертни изчисления, преизчисляване на пенсиите ще доведе до демотивиране на хората и увеличаване на недекларираната заетост. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция на КНСБ в Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд, предаде БТА.


"Хората трябва да бъдат убедени, че ще получават, съответстващо на това, върху което се осигуряват, а не да бъдат мотивирани да са в недекларираната заетост и да не си плащат осигуровките доброволно" допълни Димитров.

"Политици, долу ръцете от пенсионната система, 20 години правим пенсионна реформа и там не пише за преизчисляване на пенсиите", заяви Димитров, като уточни, че не е против пенсиите да се увеличават ежегодно и с по-висок процент от швейцарското правило.

КНСБ иска и всяка година стаж да има и по-голяма тежест в пенсионната формула, като така ще се получи средно с около 10 процента увеличение на пенсиите за всяка десета от коефициента.

По думите на лидера на КНСБ хората трябва да получават не по-малко от прага на бедност, като системата на социално осигуряване дава това, което си внесъл в нея, а тази на социално подпомагане дава допълнително, за да не получава никой по-малко от прага на бедност - 369 лева.

По данни на МОТ от 2016 година около 2 млрд. души в света или повече от 61 на сто са във неформалната икономика. За България делът на сивата икономика в БВП е около 21 процента по данни на НСИ, подобни са и данните на АИКБ , посочи лидерът на КНСБ. Той допълни, че сивата икономика в България произвежда около 23 милиарда лева. Тези пари са извън обхвата на публичните финанси и на социално-осигурителната и здравните системи.

Пламен Димитров прогнозира, че в условията на пандемия ще вървим още повече в сивото. Бюджетът губи около 400 милиона на година от недекларирана заетост по данни на АИКБ. В България недекларираната заетост е около 16 процента, малко по-ниска от други държави в ЕС.

Пикът е в Полша и Румъния . Чехия и Унгария са с по-нисък от нашия процент.

Недеклариран труд в България се полага главно от наемни работници, само 3 процента са самонаетите.

16-20 процента от населението в страната е закупувало недекларирани стоки и услуги, 5-10 процента са упражнявали недеклариран труд, 6-14 процента са получавали заплата в плик, посочи Димитров. Най-много недеклариран труд има в селското стопанство, услуги , строителство, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия. Причината са ниски заплати и липса на контрол от властите - 53 процента от хората смятат, че е малък рискът да бъдат хванати.

Недеклариран труд има и в светлата икономика - голяма част от работниците там са с регистрирани договори и получават осигуровки, но имат и сиви отношения - допълнителни заработки извън трудовите и осигурителни отношения, посочи Димитров. Такива отношения има често в шивашката индустрия.

КНСБ ще настоява за законодателни промени, така че да няма възможност за работодатели , които не са светло да имат достъп до публичен ресурс и обществени поръчки. Публичният ресурс трябва да отива само в изрядните работодатели, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

КНСБ възобновява и идеята от 2014 година за ваучери за услуги в дома. Ваучерите за услуги в дома са идея, която работи успешно във Франция, Холандия и Белгия. Чрез нея ще се създаде възможност за ползване на домашни помощници за почасово или целодневно отглеждане на деца, възрастни чрез ваучери, или за ползване на услуги (водопроводни, електрически, строително-ремонтни) в домашна среда. Така в бюджета и в данъчната система ще влязат повече средства, смята президентът на КНСБ.


От КНСБ изнесоха и информация аз мобилното приложение VOX КНСБ, което стартира през юни 2019 г. и към настоящия момент има 100 000 сваляния. Общо сигналите в приложението са 108, като 102 от тях са негативни, а 6 са позитивни. Към настоящия момент 62 броя от сигналите са препратени към институциите / 46 към ГИТ , 9 към НАП и 7 към КЗП/. Най-много негативни сигнали има в областта на търговията и услугите- 64, а в туризма, хотелиерство и транспорт- 20.

От приключилите сигнали с отговор на институциите има 17 сигнала, по които е констатирано нарушение и по което са предприети мерки към фирмите и институциите. Най-много са негативните сигнали за неплащане на заплати и осигуровки- 26 броя, следвани от извънреден труд, заплата в плик и други.