Къде да търси човек медицинска помощ вечерно време, по празници или в почивни дни, когато поликлиниките, ДКЦ-тата и личните лекари не работят? И навсякъде ли в големите болници са налични всички специалисти, така че пациентите да не бъдат връщани или изпращани на друго място?

Не само насред грипна епидемия с подобна ситуация се сблъскват стотици пациенти и родители на болни деца. Казусът важи предимно за големите градове, където има и специализирани, и многопрофилни болници, така че хората често се объркват къде първо да тичат. Става дума основно за неспешни, но тревожни състояния.

В тези случаи правило №1 е пациентът или родителят да се обади първо на личния лекар. По закон той е длъжен да осигури на всеки от пациентите си 24-часов достъп до медицинска помощ.

Това става по няколко начина - чрез дежурен кабинет на групова практика, на която е съучредител съвместно с други лекари или по договор с друго лечебно заведение, разкрило дежурен кабинет. Това обикновено са медицински центрове с денонощен прием на пациенти или кабинети за неотложна помощ в болници.

Може и джипито индивидуално да осигурява денонощна консултация по телефон, в амбулатория или в дома на пациента - по преценка на самия лекар. Последният вариант обаче е сравнително рядко използван от личните лекари, тъй като е физически невъзможно да се отзовават постоянно. Това може да се случи в по-малките населени места, където кадри липсват или самото джипи обслужва малко на брой пациенти.

Изискването джипито да осигурява достъп до медицинска помощ извън работното си време е разписано в Наредба 40, която определя основния пакет дейности, гарантирани от бюджета на здравната каса. От години личните лекари настояват за облекчаване на това изискване, тъй като, когато сключват договор с медицински център например, те заплащат определена сума за дейността, която оттам биха извършили вместо тях. Освен това случаите, в които човек би потърсил медицинска помощ за неспешно състояние вечер, са сравнително по-малко, а лекарите трябва да поддържат тези договори непрекъснато.

Много често обаче пациенти търсят медицинска помощ директно в спешното отделение или спешния кабинет на дадена болница за състояния, които не са животозастрашаващи - повишено кръвно налягане вследствие на забравен прием на медикаменти, висока температура посред нощ и други, дават примери спешни медици. Затова и в тези случаи болните биват таксувани според ценоразписа на съответната болница за извършения им преглед - проблем, който често създава напрежение между лекари и пациенти. Причината е, че по закон спешната помощ в България е напълно безплатна, но за състояния, които са животозастрашаващи. А когато в спешен кабинет бъде прегледан пациент с оплаквания, които не застрашават живота му, тогава заплащане се изисква - иначе трудът на лекаря и използваните консумативи остават за сметка на болницата.

Така законът очертава пътя на пациента при търсенето на медицинска помощ вечерно време. На първо място е личният лекар, затова е добре всеки пациент да се информира предварително как той е уредил оказването на достъп след работното му време - дали да търси него, или директно да се насочва към определен медицински център. Така ще се избегне и звъненето на джипито посред нощ.

В съответния кабинет по договор с джипито ще окажат необходимата помощ. Ако лекарите там преценят, че състоянието на пациента изисква допълнителна диагностика и лечение, то той ще бъде препратен към най-близката болница, която разполага с нужния специалист.

Ако директно отидете в спешния кабинет, обикновено се чака часове пред него, защото наистина спешните случаи са с приоритет. А за това време реално може да се получи медицинска помощ другаде.

Когато обаче става дума за наистина спешен случай, това условие не важи, напомнят специалистите.