„Чудя се как хората тук успяха да ме вдигнат на крака. Аз съм хипертоничка, страдам от високо кръвно. Получих два инфаркта, а след третия изпаднах в кома. Така се озовах в хосписа в Черноморец, възстановявам се и съм много доволна от грижите и отношението на екипа, разказва с благодарност 76-годишната Катя Събева, която е сред 30-те пациенти в хосписа. Срещаме се с нея малко след като излиза от мобилната барокамера, купена специално, за да подпомага възстановяването на хора с инсулт и инфаркт. Усмивката на Катя е заразителна, желанието й за живот също.

„Мисля, че трябва да се направи така, че всички да имат достъп до подобно лечение, въпреки че е свързано с пари”, заявява загрижено Катя. За съжаление в България клинични пътеки за престой в хоспис (б.а. не отделения за долекуване), за заболявания различни от онкологичните, няма. Така бъдещето на човек, поразен от тежка болест, зависи изцяло от натрупани спестявания, милостта на роднини, приятели или случайни благодатели, след като бъде изписан от болницата. Нещо, в което лично се убеждава и собственикът и управител на хосписа д-р Димче Миладиноски. Идеята да създаде хосписа му хрумва след като самият той се среща очи в очи със смъртта.

„През 2011г. катастрофирах тежко на път за работа. Прекарах един месец в Реанимация, а след това имах право на една седмица рехабилитация. После безпомощен и на легло бях изписан. Исках да отида някъде, защото достойнството ми беше по-силно, не исках да тежа на близките си, но за съжаление нямаше къде. Помня как в болницата моят колега д-р Иван Джендов ми носеше памперси и храна. Тогава ми хрумна идеята, че когато се оправя, ще създам хоспис за пациенти в подобно положение”, споделя д-р Миладиноски. Днес той е човекът, който посещава своя приятел всеки ден, след като здравословното състояние на д-р Джендов рязко се влошава от серия инсулти. Сега той се възстановява в хосписа.

„Преди аз го посещавах, сега той идва при мен. Бъдещето е на хосписите, има нужда от такива лечебни заведения”, категоричен е д-р Джендов.

През няколко стаи от него се намира и 92-годишната Донка Бонева, която въпреки възрастта си, е запазила свежия си дух.

Тя е най-възрастният обитател на лечебното заведения, а годините не й личат. Една от най-разтърсващите съдби обаче е на съвсем млад мъж. Това е 38-годишен пациент в интензивния сектор, напълно инвалидизиран след инсулт, който получава едва на 32 години.

„Вдигаме го със специални уреди, за да можем да го раздвижваме, има нужда от специализирани грижи. Човекът е с 200лв. инвалидна пенсия, която не би стигнала за лечението му, ако не бяха неговите роднини”, разказва д-р Миладиноски.

„При нас има генерали, полковници, учители, лекари - хора, които са били наш пример, хора, от които сме се учили. Те заслужават достойни старини. В други държави престоят в хоспис се поема от държавата. Пример за това са пациентите ни от Германия и Англия. Когато издадем фактура, след това тяхната страна възстановява платената сума на роднините им”, казва д-р Миладиноски, който всеки ден се сблъсква с куп административни пречки.

В момента в хосписа има около 30 болни с хронични заболявания, възрастни след тежки ортопедични операции, пациенти с парализа след инсулт, онкоболни в терминален стадий и др. За тях се грижи екип от лекари – кардиолог, невролог, стоматолог, както и рехабилитатор, фелдшери, медицински сестри, асистенти и масажист. Хосписът обаче далеч не е старчески дом, макар хората често да слагат знак за равенство между двете, а изисква далеч по-квалифицирана денонощна грижа, която излиза скъпо.

„Разликата между старчески дом и хоспис е огромна. По Закона за здравето ние представляваме самостоятелн структура със собствена организация. Държавата е абдикирала по отношение на тези лечебни заведения, нямаме никаква помощ, нямаме делегиран бюджет, Здравната каса няма клинична пътека, по която може да заплати за извършена дейност и близките да бъдат облекчени. Преди няколко години имаше клинична пътека за палиативни грижи за онко болни, но по нея работят само Комплексните онкологични болници”, обяснява д-р Миладиноски. Затова той и колегите му се обръщат към здравния министър с апел Здравната каса да въведе клични пътеки за престой в хосписи, както е и в другите европейски страни.

„Много от хората в нужда не могат да си позволя медицинските грижи в хоспис, заради малкия размер на пенсиите. Близките им доплащат с цел роднините им да се чувстват по-уютно и да получат по-добра грижа. Дори в Македония традицията с хосписите е от 50-60 години и те се финансират от държавата, която им прави дарения, а там работят и доброволци. В нашия случай ние можем да получаваме дарения, но дължим данъци над тях, като нямаме право при тук да работят доброволци”, допълва д-р Миладиноски.

Таксите в хосписа включват разходи за храна, медикаменти, медицински и санитарни консумативи, като банки и памперси, лабораторни изследвания, ехографски изследвания, масаж, физиотерапия, пране, кабелна телевизия, отопление, кремове и пудри срещу декубитални рани, използване на инвалидни колички, престой в барокамера и т.н.

В хосписа в Черноморец приемат пациенти в кома и на механична вентилация, за които грижата у дома е трудна.

„В най-развитите държави за даден пациент може да бъде нает среден медицински персонал - медицински сестри, които са неотлъчно до пациента, предоставя се апаратура за дозиране на морфин и за механична вентилация. В България това е трудно да бъде направено и тук всъщност е мястото на лечебни заведения като нашето. У дома може да бъде нает болногледач за тоалета, за даване на лекарства и дотам, по-специалните медицински грижи вкъщи няма как да се осъществяват, защото е много скъпо”, разяснява кардиологът д-р Иван Зафиров. Неговата грижа е от изключително значение за пациентите в хосписа. По-възрастните от тях имат повече от едно заболяване - артериална хипертония, хронична сърдечна недостатъчност, ритъмните нарушения, с които лекарите се борят ежедневно.

„Тук има възможност за наблюдение на жизнените показатели на всеки по-тежко болен. Разполагаме с монитори, апарати за следене на сърдечна честота, кръвно налягане, сатурация, имаме ехографи, както и друга апаратура. Правим неща, които се извършват и в интензивните отделяния на болницата, като механична вентилация ”, споделя д-р Зафиров.

Палиативните грижи изискват и чисто човешко внимание и грижа. Фелдшерите и санитарите са хората, с които пациентите общуват най-много. В хосписа е създадена строга дисциплина по отношение на приема на лекарства, хранененето и консултациите. Всеки пациент има собствена кутия с лекарства и указания как да бъдат приемани, а санитарите следят за това.

„Работя тук от няколко години и съм удовлетворен, защото на тези хора трябва да се обръща внимание и да се обрижват. Грижата започва още с отварянето на очите на болния, сутрин, когато се събуди, трябва да отидеш да го поздравиш, да го попиташ дали има нужда от нещо, спал ли е добре, да почистиш лицето и ръцете му, да му дадеш водичка и да го попиташ нещо за негово успокоение. Така знае, че някой се интересува от него. След закуска разговаряме с всеки пациент, измерваме му кръвното налягане или кръвната захар, ако е диабетик”, обяснява медицинският фелдшер Атанас Палов.

Не всички пациенти заплащат такси. Като човек, преживял тежка травма, д-р Миладиноски знае какво е да имаш нужда от помощ да се изправиш на крака. Миналата година той пое грижите за баба Станка, която беше захвърлена в общежитие в „Славейков” и гниеше в собствената си урина. Лекарят се грижи за нея до последно в хосписа си. В момента там има и други хора, на които помага безвъзмездно. За да се осигурява достойна грижа обаче, тя трябва да бъде финансирана, защото за консумативите, лекарския персонал и всичко останало трябва да се заплаща.

А какво правят хората, които не могат да си позволят престой в хоспис?

В най-добрия случай техните близки се грижат за тях или наемат болногледачка. И при двата случая са необходими средства, които трябва да отделят от бюджета си, за да осигурят достойно оцеляване на своя близък. Някои хора обаче нямат такива. Поради тази причина е добре държавата наистина да помисли за най-беззащитните, защото никой не е застрахован от подобна съдба.