Свежи зеленчуци и румени детски бузки – това си представяме, когато чуем думата „витамин”. Тази година тя навършва точно век. През 1912 г. американският учен от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери*, и му измисля име, което вече сто години успешно продава капсули, таблетки, сиропи...
Витамините са незаменими – без тях се разболяваме. Но с годините сме им приписали толкова качества, че понякога е трудно да оценим истинската работа, която вършат. Нека разсеем мъглата около някои разпространени заблуди, съобщава "Обекти".
Колкото повече витамини пиеш, толкова по-здрав си
Витамините са полезни, а от полезното винаги трябва повече. Фундаментална грешка. "Повечето хора не осъзнават, че няма реална полза да взимат повече от препоръчаните дози витамини и минерали и не са наясно, че те може да навредят”, казва д-р Джоана Дуайър от Националния здравен институт на САЩ. Особено мастноразтворимите витамини, които се натрупват в организма (А и D в черния дроб, Е и К – в мастните тъкани).
Ако изядете целия черен дроб на бяла мечка, може да умрете от предозиране с витамин А. Излишъкът на витамин D в организма води до необичайно високо съдържание на калций в кръвта, което уврежда сърцето, бъбреците и други органи. Изследване от 1994 г. показва, че пушачите, които взимат продължително време бета-каротин (провитамина, който тялото преработва във витамин А), са изложени на по-голям риск от рак на белите дробове. Витамин Е повишава артериалното налягане, а в комбинация с някои лекарства пречи на кръвосъсирването. Витамините и минералите взаимодействат помежду си. Ако приемате прекалено много витамин Е, по-трудно преработвате витамин К. Високите количества витамин А повишават потребността на организма от витамините С и В1. Същото важи за минералите. Ако приемате повече желязо, лишавате организма си от цинк.
Приемаме всички необходими витамини от храната
Да – ако ядем разнообразни плодове и зеленчуци през цялата година, веднага щом ги откъснем от градината, дишаме чист въздух, пием изворна вода и не сме подложени на стрес. Според здравни експерти само 3% от хората живеят и се хранят толкова здравословно.
Съдържането на витамини в плодовете и зеленчуците зависи от сезона, от почвата, от това дали са прясно откъснати или са пропътували километри. Парниковите плодове и зеленчуци са по-бедни на витамини и минерали от слънчевите. Един плод губи около 30% от съдържанието си на витамин С, когато престои 3 дни в хладилника. При стайна температура – 50%. Някои витамини се губят при термична обработка, например витамин С, други, като витамин В2, се разрушават под действието на светлината. Замърсеният въздух увеличава нуждата от витамини, да не говорим за пушенето: една цигара унищожава до 100 мг витамин С в организма.
За да си осигурим необходимите количества витамини от храната, се налага да погълнем доста. За да приемем достатъчно витамин В1 – 1,5 мг на ден, – трябва да изядем 700-800 г хляб, а за да си набавим нужните 200 мг (или 600 IU) витамин D, трябва да изпием десет водни чаши мляко. В 100 г ябълков сок има около 2 мг витамин С. За да си осигурите дневната необходима доза от 65 мг, трябва да изпиете 3 л сок.
Няма значение кога и как ги взимаме
Някои ги пият сутрин на гладно. Други вечер преди лягане. Не са лекарства, значи можем да ги пием по всяко време, убедени са трети. По този въпрос поне специалистите са единодушни – витамините се пият непосредствено преди, след или по време на хранене.
ГЕРБ се явява пред гражданите с експертизата и програмата си. Това заяви пред БТВ водачът на листата на коалиция ГЕРБ-СДС за 28-ми МИР - Търговище Темен…
0 Коментара