Не трябва да седим седнали по цял ден, а да се стремим да се движим повече, така ще избегнем много от болезнените състояния. Това заяви в интервю кинезитерапевтът Петър Петров, който имат над 15-годишен опит.

Кинезитерапевтът обясни, че в днешно време най-големият проблем е статиката – това, че стоим в едно и също положение и по този начин пренапрягаме кръста и оттам започват съответно и болките. „Затова е много важно да имаме разнообразие, да не стоим по цял ден, да се движим“, каза той и посочи, че най-застрашени са хората, които имат застояла професия, защото са в седнало положение 7 – 8 часа.

Поради тази причина специалистът съветва хората с подобен тип професия да се разнообразяват и много често да стават, да работят прави 10 – 15 минути, за да не ги заболява. „Лошото е, че хората винаги идват късно. Болката не е проблем, болката просто ни сигнализира за това, че ще имаме проблем и обикновено, когато се получи вече дискова херния, дискова протрузия е минало много дълго време – хората са имали дискомфорт, някакъв сигнал, че ги боли и чак след това се е получила вече по-сериозната ситуация. За това най-добрият съвет е просто да се стремим да се движим повече“, подчерта Петров.

Най-честата травма при спортистите е обръщането на глезена, при който просто стъпваме на криво. „За щастие, това се повлиява повечето пъти доста лесно. Вече при коленете е доста по-сложно – там се късат кръстни връзки, там се налага вече оперативна намеса, няма как да се премине без нея, но пък след това вече се прави терапия и при нас и човекът между 6 и 9 месеца се връща нормално в игра. Тук вече идва проблемът с треньорите, че всички искат много по-бързо да се върнат, пък на нас ни трябва време“, обясни кинезитерапевтът.

Като най-сериозната от спортните травми той посочи скъсания ахилес. „Той се възстановява най-бавно. Операцията е по-тежка, с по-голям разрез, по-дълго време с имобилизация, което ни пречи доста за възстановяването и там вече отиваме на по-дълго възстановяване“, поясни Петров.

Специалистът разказа и кои са най-големите грешки, които хората правят при болка или травма, когато се опитват да се лекуват сами. По думите му много пъти хората решават да си вземат лекарства сами, което не е добре, защото могат да им навредят. „Хубаво е да се потърси лекарска помощ“, категоричен е кинезитерапевтът.

Той даде примери и с хора, които прилагат самолечение въз основа на YouTube видеа. „Много пъти пациентите се влошават по този начин. Има упражнения, които принципно е много хубаво да се правят, но те се правят в различни периоди и когато започнем да правим едно упражнение, което се определя – има едно упражнение за гърба, което го представят, че е най-хубавото, то е най-хубавото, обаче, за профилактика, а когато ни боли и ние започнем да го правим, нервът се раздразва още повече и се влошаваме“, обясни Петров.

Друго нещо, което му е направило впечатление, е, че „обичаме много загряващи мехлеми“. „Когато имаме възпален нерв, не сме схванати, а нервът наистина е възпален и му сложим нещо топло, човекът или идва при нас, едва ходейки, или влиза в болницата за системи или на инжекции“, заяви кинезитерапевтът.

Според него хората се обръщат късно към специалистите, защото „всеки чака да му мине“. „Аз обикновено давам примера с настинката и с хремата – ако до 7 – 8 дни болката не започва да изчезва, вече трябва да потърсим помощ, защото нещо се случва, не е просто растежение, нещо е станало. Но винаги изчакват, винаги пациентите идват късно“, каза той и отбеляза, че над 90% от пациентите идват късно, вече са минали през болница, през невролог и нещата са доста по-сериозни, когато дойдат в кабинета.

Много редки са случаите, когато идва пациент, който казва „вчера ме заболя“. „Те са много лесни за лечение обикновено, много бързо се справяме с проблема. Но, за жалост, хората винаги чакат до последно“, допълни Петров.

Понякога е възможно заради чакане до последно да се стигне до необратим процес и дори специалист да не може да помогне на пациента. „Конкретно, ако говорим за дисковите хернии, има ситуации, при които може да се налага оперативна интервенция. Наистина много рядко се правят операции, хората много се стресират от това нещо. Процентното съотношение е нищожно. Почти винаги успяваме да се оправим или само ние с терапия, или през някакви медикаменти, инжекции, или влизаме в болница в краен случай. Но има случаи, при които ние имаме загуба на функция, нервът не функционира и там наистина е наложителна, и то спешна, операция, защото после може да има сериозни последствия“, обърна внимание кинезитерапевтът.

По думите му целта е не просто да махнат болката на пациента и той да им стане абонат до живот, а да му помогнат така, че той да премине до упражнения, да започне да ги прави вкъщи и да не му се налага повече да идва. „Реално да решим проблема, а не да решим симптома, защото това в цял свят в момента е големият проблем, че болката се маха много лесно, изключително лесно, имаме страшно много варианти, но да махнем проблема е ключовото, за да не се връща той и пациентът да няма тези проблеми след това“, заяви още Петров.

Кинезитерапевтът коментира и проблемите при децата, като най-често това са гръбначните изкривявания. „Там лошото е, че родителите наистина късно ги забелязват. Повечето пъти те отричат проблема. Виждат, че детето ходи подгърбено напред или ако видят, че едното му рамо е по-надолу, те отричат проблема“, сподели той.

По отношение на децата спортисти, Петров обясни, че при тях спортните травми са по-специфични от тези при възрастните и там трябва да се реагира наистина бързо, защото може да има по-сериозни последствия. „Но пък, за щастие, при тях възстановяването е много бързо. Просто там трябва да се мине на лекар, да се прегледа детето, да се види каква е ситуацията, да не е нещо сериозно и след това вече терапийката обикновено при тях е много лесна“, уточни той и призова родителите да не пренебрегват това.

Кинезитерапевтът съветва родителите да наблюдават децата за гръбначни изкривявания – ако едната лопатка е по-нагоре, едното рамо е паднало. Много често при него идват деца с такива проблеми. Родителите го водят, казвайки „боли го кръста“, „а то детето е цялото изкривено и започва да го боли кръста и тогава идват на преглед“.

Другото, с което се сблъсква в практиката си, са родителските амбиции. „Някой като дете е бил някакъв спортист и детето прекалено го натискат да тренира. Ходят на по два, три спорта, то няма време да почива, не се възстановява. Има, примерно, травми – ние им казваме да почива една, две седмици. Минало е през спортен лекар и той им е казал. Но те така или иначе искат да го пускат по-бързо, защото ще ходи на някакво състезание или на важен мач. За какво трябва заради едно състезание или една футболна среща да се съсипе цялото бъдеще, ако просто може да изчака, да го пропусне? След месец, два или следващата година той ще е здрав и ще може да играе пълноценно, а не да му съсипят кариерата“, коментира Петров.

Попитан да даде няколко прости съвета за здрав гръб и тяло в ежедневието, кинезитерапевтът заяви най-вече да правим упражнения. „В момента живеем във време, в което имаме всякакви видове спорт. В София има басейни навсякъде, има всякакви занимания. Можем да отидем във фитнеса, където има групови занимания. Можем да си изберем от съвсем лека каланетика да стигнем до тежки натоварвания, може да тренираме във фитнеса, можем да тренираме във вкъщи. Най-важното е да има някакво движение, защото ние сме много обездвижени“, посочи той, като подчерта, че не е толкова сложно просто да се движим, но сме забравили какво е спорт.

Има и хора, които влизат в крайностите. „Когато говорим за спортни травми, най-честият спортен травматизъм не е при спортистите между 20 и 30, а между 30 и 50. Защото някой човек е спортист и решава, че може да бъде на същото ниво и на 30, и на 40, и на 50. Той може да тренира като 20-годишен, но не може да се възстановява като 20-годишен. Много е хубаво човек да спортува и на 30, и на 40, и на 50, просто трябва да внимава какво прави, какъв тип спортове и на какво натоварване се подлага“, добави кинезитерапевтът.

В заключение той призова да се грижим за здравето си. „Имаме много варианти да се грижим за здравето ни, не трябва да го неглижираме докато стане зле, защото накрая ще ни е по-трудно, ще ни боли повече и чисто и финансово ще ни е по-зле. Хората са свикнали, че болката е нещо нормално, пък тя не е нормална, тя ни сигнализира, че нещо не е наред, така че трябва да я решим и после да нямаме тези проблеми. Хората просто са свикнали да живеят с тази болка, а не е нужно“, каза още Петров.