Всяко нещо, което излезе изпод ръцете на даровитата Емилия Николова, носи собствена история и заряд. Така е и с красивата картина, която от днес ще озарява стените на Комплексния онкологичен център, където много жени, също като самата Емилия, водят битка с рака. Въпреки трудностите, тя преминава всеки етап от лечението с усмивка, за да не притеснява близките си.

Всичко започва преди 2 години, когато е диагностицирана и оперирана в друг град, където попарват надеждите й с думите, че търси помощ много късно. Съвсем друго отношение обаче получава в КОЦ Бургас, където провежда лъче и химиоперапия, а сега и поддържащо лечение. Тук Емилия среща топло и човешко отношение, професионализъм и истинска загриженост. В знак на благодарност и за да вдъхне увереност на другите пациентки, тя прави дарение - средства за закупуване на перуки, две силиконови протези за гърда (епитези) и картина.

„Нещата обикновено се случват без предизвестие, идват като гръм от ясно небе. В разгара на пандемията открих хлътване в едната ми гърда, тогава бях болна от КОВИД 19, беше труден момент за семейството. След като се възстанових посетих лекар, който ми каза, че и аз като много жени ще трябва да мина по този трънлив път. Силен човек съм и бързо се съвзех, защото трябваше да продължа напред и да помисля за близките си, за които новината също беше тежка. Срещнах се с лекар-специалист, който ми назначи операцията. Тя беше в София, достигна се до премахване на едната гърда, което е друг тежък момент, а за мен и неочакван. След като се събудих от упойката и видях в какво състояние съм, преживях допълнителен шок”, споделя Емилия. Последващото си лечение тя провежда в Бургас.

„В КОЦ се срещнах с изключителни професионалисти, намерих голяма грижа и внимание. С изключителна благодарност се отнасям към целия екип, много съм благодарна и на управителя на лечебното заведение проф. Христо Бозов. Точно в момента, в който имах нужда от най-голяма подкрепа, той буквално ми подаде ръка и аз разбрах колко е важно човек да намери истинския лекар. Пътят продължи доста дълго, продължава и в момента със съдействието както на проф. Бозов, така и на екипа, който ръководи. Благодарна съм и на медицинските сестри, и на целия състав на КОЦ Бургас. Мога да кажа, че трябва голяма сила и смелост човек да се пребори, но както казват - надеждата умира последна. Аз живея с надежда, живея с вяра, опитвам се да се радвам на хубавите неща. Наистина вярвам, че всичко хубаво предстои. Може би на някои ще им прозвучи като клише, но за мен е самата истина, че всеки ден ни е подарък и събуждайки се сутрин се опитвам да се радвам на живота”, заявява Емилия, която нарича лекарите в КОЦ лекари с главно Л.

Емилия е родом от Бургас, но преди 5 години се мести в Черноморец, където има галерия. Рисуването е нейната арт терапия, която я откъсва от мислите за болестта.

„Благодарна съм на Господ, че ми е дал това умение. В последните 2 години се спасявам психически, благодарение на него. Това е моето бягство. Започвайки да рисувам се потапям в картината и забравям за всякакви здравословни проблеми. Това много помага, когато преминаваш през труден етап”, заявява Емилия. Тя е позната и в академичните среди, като автор на няколко труда в сферата на журналистиката и връзките с обществеността, пише умело и стихове, които са другата й страст.

В чисто човешки план Емилия споделя колко е важно да усещаш подкрепата на семейството си. Особено в моменти, в които след химиотерапия косата ти започва да окапва, а тялото ти се променя след отстраняването на засегнатата гърда. Затова и в дарението й има две епитези. Известно време тя е използвала подобни преди да се подложила на реконструкция на гърдата, в която е участвал и д-р Красимир Кенолов.

„В момента продължавам лечението си, преминала съм през всички етапи, които са ми препоръчани от лекарите. Мисля, че това, което те правят за мен, и продължават да правят, ще ме доведе до успешния край на лечението”, казва Емилия.

Управителят на КОЦ проф. Христо Бозово искрено й благодари за жеста и й връчи благодарствен адрес.

„Опитвам се да правя дарения, защото зная, че това е полезно и увлича други. Аз самата се увлякох от хора, които съм видяла, и съм повярвала в това, че има смисъл в правенето на добро. Няма значение дали е малко или много, важното е да правим това, което можем за усмивката на всеки”, заявява Емилия.