От 1 януари 2026 г., осигурените лица трябва да имат навършена нова минимална пенсионна възраст и определен стаж за да имат право на пенсия. Пе…
От 1 януари 2026 г., осигурените лица трябва да имат навършена нова минимална пенсионна възраст и определен стаж за да имат право на пенсия. Пе…
Минималната работна заплата (МРЗ) от днес, 1 януари 2026 г., ще бъде 620,20 евро (1213 лева). Това е с 12,6% повече от миналогодишния размер, който беше…
„С настъпването на 2026 г. с гордост приветстваме България в евросемейството!“ Това написа президентът на Европейската централна банка Крист…
Еврото не е просто икономическо решение, не е само валута - то е знак за принадлежност, че мястото ти не е в периферията, а в пространство на общи прави…
2025 г. беше година като калейдоскоп, 2026 няма да е по-лесна, но може да е по-ясна, заявява заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СД…
олитическата 2025 година започна с крехка надежда за стабилност и завърши с масови граждански протести и оставка на правителството. Това обобщи социолог…
От утре, 1 януари 2026 година България ще приеме официално еврото, като това ще се случи с кратък преходен период, който ще продължи в рамките на целия …
В първите дни след въвеждането на еврото в България могат да възникнат редица проблеми за потребителите и бизнеса – от цените на държавни и общинс…
Във връзка с присъединяването на България към еврозоната като 21-а страна членка обмяна на банкноти от левове в евро по официалния валутен курс ще …
Близо 700 проверки са направени за необосновано покачване на цените, като при 10 на сто има установени нарушения - това обяви пред ж…
Най-ниските температури през януари в страната ще бъдат между минус 18 и минус 13 градуса, по-високи ще са по Черноморието, а най-високите – между…
Това бе една динамична, сложна и важна година от геополитически, европейски и национален дневен ред, това заяви министър-председателят в остав…
От 1 януари 2026 г. България официално влиза в еврозоната и заменя българския лев с евро. Преминаването към новата валута съвпа…
Киев атакува с дронове резиденцията на президента на Русия Владимир Путин в Новгородска област. Това съобщи пред репортери руският външен министър Серге…
Мъжете или жените са по-добри ръководители? Статистиката сочи, че към 31 декември 2024 г. най-висок относителен дял на ръководните длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт - 54,1 на сто, а най-нисък в законодателната власт - 23,3 на сто. Мъжете заемат 68,3 на сто от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво "заместник-ръководител" - 42 на сто. Това показват публикуваните на интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ) данни от изследването "Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2024". Към края на 2024 г. в централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности представляват 40,9 на сто от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34,6 на сто. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (67,4 на сто) и специализираните териториални администрации (57,9 на сто) и по-малко участие в управлението на отделните министерства, където 74,7 на сто от ръководния състав се състои от мъже. Изследването на НСИ се провежда на всеки три години и обхваща заетите ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво, участващи в процесите на вземане на решения в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и други самостоятелни структури. Справка в изследването на НСИ за 2021 г. показва, че тогава 68,8 на сто от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво (напр. министър, председател, управител, генерален директор и др.) са били заети от мъже. Жените отново са били най-добре представени на ниво "заместник ръководител" като са заемали 41,1 на сто от тази категория длъжности. По отношение на институциите в трите власти, жените са заемали най-висок относителен дял на ръководни длъжности в съдебната власт – 53 на сто, следвани от изпълнителната власт, където делът е бил 35,2 на сто, а най-слабо представени са били в законодателната власт, където жените са заемали 24,2 на сто от ръководните постове. Жените на ръководни позиции в България се увеличават, въпреки че остават по-малко от мъжете, съобщиха през септември от пресслужбата на Министерския съвет. През 2024 г. техният брой е достигнал 79 000 - с 11 000 повече в сравнение с предходната година, което е ръст с повече от 16 на сто, сочат данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2024 г., одобрен от кабинета тогава.