олитическата 2025 година започна с крехка надежда за стабилност и завърши с масови граждански протести и оставка на правителството. Това обобщи социологът Елена Дариева, припомняйки, че на 16 януари трудно бе конституирано управляващо мнозинство, което въпреки вътрешните напрежения успя да издържи почти година и да преживее шест вота на недоверие – безпрецедентен случай в най-новата политическа история. Според нея годината приключи с друг тип надежда – изразена от хората по площадите, които настояха за промяна, съобщи NOVA.

Сред ключовите събития Дариева открои и безпрецедентната проверка на Конституционния съд, довела до касиране на изборни резултати в редица секции и обявяване на избора на 16 народни представители за нелегитимен. За първи път в 51-вото Народно събрание влезе девета парламентарна формация – още един знак за дълбоката фрагментация на политическото пространство. Въпреки това тя подчерта и позитивните моменти – сухопътното влизане на България в Шенген и взетото решение за приемане на страната в еврозоната.

Анализаторът Кристиян Шкварек защити тезата, че дори негативните събития през годината могат да имат дългосрочно позитивен ефект. По думите му политическата класа е получила ясен урок, че всяко действие има своята цена. Като пример той посочи силния обществен отзвук около арести и политически скандали, които са довели до мащабно недоволство и са показали границите на институционалния натиск.

Шкварек определи като български парадокс протестите срещу „прекалено ляв“ бюджет, който според недоволните разпределя средствата неравномерно и за сметка на средната класа. По думите му това е първият „десен бунт за бюджет“, който може да се окаже спирачка за рискови икономически сценарии, подобни на гръцкия или румънския. Той отчете и обективни позитиви – икономически растеж и 70% спад на мигрантския натиск по границата, резултат както от геополитически фактори, така и от работата на българските служби.

И двамата се обединиха около тезата, че протестите в края на годината бележат нов етап на гражданска активност. Дариева обърна специално внимание на събуждането на младите хора и на поколението Z, което според изследванията ѝ все по-често заявява желание да остане и да се развива в България. Именно това, по думите ѝ, е отключило по-силния интерес към вътрешната политика и е довело до по-широко участие в протестите.

В същото време Шкварек предупреди, че бунтът не бива да се свежда единствено до „революция на поколението Z“. Според него протестите са били много по-широки и надхвърлят рамките на градската либерална общност. Той бе критичен към поведението на част от политиците, които според него са допуснали елементарни комуникационни и имиджови грешки, допринесли пряко за загубата на обществено доверие.

По отношение на перспективите за 2026 година Дариева очерта множество неизвестни – възможни предсрочни избори, търсене на нова политическа алтернатива и потенциалната поява на нов политически субект около президента Румен Радев. Според нея младите избиратели остават нелоялни и трудно предвидими, което прави бъдещето на всеки политически проект несигурно.

Кристиян Шкварек допълни, че 2026 година може да бъде белязана от нови „черни лебеди“, не само във вътрешната политика, но и в геополитиката. Като ключови фактори той посочи развитието на войната в Украйна и ролята на Съединените щати спрямо България. Според него именно външните процеси често се оказват решаващи за вътрешнополитическата стабилност на страната.