PauseUnmuteRemaining Time -15:03Picture-in-PictureFullscreenShare

Над 55 000 първокласници прекрачват прага на училищата в страната днес. Повече от 2300 училища отвориха врати, за да посрещнат учениците си.

Преди старта на учебната година липсваха 1000 учители в средното образование.

"Тази треска за търсене на учители я имаме в последните десетина години. Намерени са тези учители, въпросът е да останат в системата. Надявам се това, което правим, да задържи не само младите, а и другите. По математика, физика, информатика... Там ги няма учителите", заяви председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" д-р Юлиян Петров пред България он еър.

"Започваме преговори за национален колективен трудов договор. Ще имаме увеличени заплати, поне от 10 процента ще започнем. Това е нещо задължително. Поне още десетина неща трябва да направим, за да задържим учителите", каза той.

Според Юлиян Петров българското общество има дефицит от отговорност, а в училище трябва да се формират отговорности у младите граждани.

"Готови сме на протести, ако МОН вмени на учителите да събират и съхраняват телефоните. Това не е призванието на даскала от преди 100-150 години. Нека ученикът поеме тази отговорност. Нека да му повярваме. Телефонът отнема от образованието, от учителя, от родителя", подчерта той.

Българският учител е натоварен с много дейности, които не са негова работа, настоя Петров.

По думите му предвидените нови мерки не обхващат фундаментална част от образователната система.

"Като бранш не сме сигурни какъв ще бъдат форматът на изпита, за да могат учителите да подготвят учениците. Нашият изпит след 7 клас е най-дългият в Европа - като времетраене и като обем. Първо трябва да променим учебното съдържание, чак след това да тръгнем към формата на изпита", на мнение е Петров.

Той определи като полезен ход започването на училище в по-късен сутрешен час, но отбеляза, че в София за половината от учениците това не е възможно.

Председателят на синдикат "Образование" посочи, че има кой да преподава по "Добродетели и религии", а недостигът ще бъде компенсиран, но няма да преподават свещеници.

"Това е нещо чудесно. Не става въпрос за ритуали, по-скоро ще се говори за добродетели, ценности и традиции на българския народ. Няма да бъде нещо фанатично и религиозно образование. Това по-скоро ще научи учениците да знаят кога вършат грешка, грях. Най-важното е човек да усеща кога се е отклонил от пътя", заключи Петров.