Ако преди векове, лебедите са били храна за кралете, днес тези грациозни птици носят радост на сиромашката трапеза. Защитени видове се превръщат в угощение за гладни ромски фамилии. Жители на бургаския квартал „Горно Езерово“ не се смущават да говорят за кулинарните си открития, директно разказват как лебеди и пеликани ставали на яхнии и пържени бутчета и дори разкриват тънкости в готвенето.

Орнитолози разказват за фрапиращи случаи в Югозападна България- там специалитет сред ромското население били… кюфтенца от корморани, смесени със свинско и подправки.

В „Горно Езерово“ с мъка споделят, че тази година, заради топлото време и меката зима, дивите птици рядко присъствали в менюто им. Част от пернатите вече се били изтеглили на север, други пък – били навътре във водоемите и трудно идвали на разстояние, достъпно за стрелба с въздушна пушка или прашка. Затова и тази зима били истински деликатес.

От РИОСВ преди броени дни излязоха със становище, че няма нито един официално постъпил сигнал да незаконен отстрел на диви птици, още по-малко за консумация на месо от защитени видове.

Какво се случва далеч от бдителните погледи на инспекторите, разкриват обитателите на гетото в квартал „Горно Езерово“:

„Тук са бедни хора, имат по пет-шест деца. С каквото намерят – с това се хранят-в контейнерите отиват, събират кутии, храна всякаква…“, казва Андрей Иванов. И допълва картината: „Ако един стрелец излезе и бан-ман застреля, я лебед, я пеликан… и птицата вече е паднала. Един такъв като нас я намира, носи си я вкъщи и я яде. Това е месо!

Народната мъдрост: „Гладът е по-силен от тока“ тук важи с пълна сила. И местните не се притесняват да се впуснат в кулинарни експерименти.

„Ние, дето сме гладни, от където минаваме, това ядем!“, въздиша 65-годишната Султанка Стоянова. „ И тази жена да намери птица и тя ще я занесе вкъщи и ще я изяде“, вдига ръце друг от обитателите.

Жителите на квартала твърдят, че неизвестни стрелци, скрити в тръстиките по бреговете, сваляли от засада защитени птици: „Без пушка не става. Ние как с ръце да хванем лебед? Андрей твърди, че дори бил пряк свидетел – пред очите му стрелец гръмнал лебед . „Изкара ножа и му взе дреболиите. Питам го: Защо само дреболиите? А той: Туй е най-вкусното!“.

Местните вече са усвоили спецификата в приготвянето на нетрадиционния улов. И с вещината на майстори, подробно разказват за вече утвърдения технологичен процес. От думите им става ясно, че в случая много много важен бил балансът на вкусовете и консистенцията. Добрата презентация не била задължителна.

.

Попитахме трима от жителите на „Горно Езерово“ каква е тайната на добрия вкус:

Васил Атанасов: „Вкусът на лебеда е като агнешкото. Много хубав е! По-вкусен е от пеликана. Аз пеликан съм ял също. Но мирише на риба. Ако го ядеш така, е много гаден. Трябва да му знаеш порцията: Месото го държиш в чесън и оцет 24 часа, слагаш солта и след това го правиш както искаш. Но трябва на силен огън да го печеш.

Емилия Чолакова: Аз такива работи не ям, от магазина е най-вкусно. Мъжа ми работи, сто - двеста лева на ден изкарваме и готово си купуваме…“

Андрей Иванов: „Кокошката как я правиш – същата работа. И с кисело зеле може, и с картофи…Обаче сега не пипам изобщо“.

Андрей признава, че преди няколко години, заедно със сина си, били на косъм от смъртта, след гощавка с дива птица. Оттогава не кусвали: „Голям студ беше тази година, езерото замръзна.. Излизам да се разкарвам и гледам застрелян един лебед ли беше, пеликан ли беше… не помня. Обаче като го видях, че е голям, очите ми светнаха. Викам: Ще му взема двата бута, ще го изпържа и ще го изям. Обаче разболях се… не можаха да намерят от какво…Кръвта ми отиде в София… Знам много добре за какво става въпрос, заради туй, тези неща сега не ги бараме.“

Орнитолозите са категорични, че рисковете за човека от консумацията на месо от диви птици са много големи. „Най-опасното в случая е, че пеликаните, лебедите и другите водолюбиви птици, са едни от най-вероятните и по тази причина най-опасните преносители на птичия грип. Те са естествените резервоари. В един момент организмът им отслабва и избухва. Рискът – когато ги обработват, хора да се заразят от птичи грип, е изключително висок“, подчерта д-р Петър Янков от Природозащитен център „Пода“. И допълва: „Пеликанът е птица, която е на върха на екологичната пирамида. Това е хищник, с него нищо не се храни. Той е като кучето, като чакала, като лисицата. Лисицата и кучето не я яде. Така и пеликана, трябва да е много изпаднал един човек, за да яде пеликан. Лично аз не вярвам, не съм видял, не знам за такъв случай, но не го изключвам – човекът е способен на всичко. Кормораните, които са родственици на пеликаните- за тях съм чувал, че месото им мирише на риба и не става. Но по Струма ги ядат. Ромите ги смесвали със свинско и правили кюфтета. Такава им била рецептата“.