24-годишната Изабела Степанян е родена в Бургас, но живее в омагьосан кръг – без документи, без бъдеще, без възможност за развитие. Причината е, че макар, че е родена тук – в морския град, където преди 25 години са се установили родителите й, тя не може да получи мечтаната българска лична карта. Изабела и нейният адвокат Свилен Киров разказаха пред БургасИНФО за абсурдния път без изход, по които вървят и настояват за закондателна промяна, която да даде възможност на хора като Изабела, които са родени, учили и работят тук, знаят перфектно български език, чиито домове, семейства и приятели са у нас – да получат законно право да живеят в България. Защото другият вариант е тотално неприемлив – чаровната Изабела да бъде депортирана в Армения, където тя никога не е била. Единствената й връзка с тази страна е това, че родителите й са арменски граждани, но пък живеят в Бургас.

„Родителите ми са пристигнали в България през 1994 година и са се установили в Бургас. Родена съм година след това – 1995 година. Учила съм в ОУ „Климент Охридски“, а средно образование завърших в СУ „Константин Преславски“.

Явих се на матури, но не мога да получа диплома, защото нямам документ. Не мога да продължа образованието си, не мога да се развивам, не мога да работя нормално. Мога единствено да работя на граждански договор, тъй като повечето работодатели се притесняват да наемат такива работници като мен, а и гражданските договори са изцяло в полза на работодателя - нито ми се води стаж, нито ме осигуряват.“, разказва Изабела. Тя е принудена да търси сезонна работа в Слънчев бряг и въпреки че има много мечти, липсата на документи, я принуждава те да не стигат по-далеч от раздаването на брошури по алеите на курортния комплекс. Друг шанс за нея засега няма.

Искам да продължа да живея тук, не съм напускала страната. В Армения никога не съм била, никого не познавам там. Всичките ми приятели и познати са тук.“, каза Изабела.

Защо се стига до абсурда на Изабела и защо държавата не дава шанс на хора като нея? Вижте мнението на адвокат Свилен Киров

Поради дупка в законодателството и в частност в Закона за чужденците в РБългария, се оказва, че за много хора, които са нямали възможността да им бъде издаден валиден документ за пребиваване на територията на България, това става невъзможно, когато станат пълнолетни. След като навършат пълнолетие те трябва сами да си издадат докуменгтите. До 18-годишна възраст при документи на родителите, има точки в Закона, по които могат да си издадат документи на децата, като членове на семейството. Но когато навършат 18 години тази възможност отпда и не може нито една точка да бъде приложена спрямо тях. Стига се до патова ситуация, тъй като повечето от тези хора са родени тук, обучават се тук, завършват образование. Случаят на Изабела е такъв – тя е родена в Бургас, има си акт за раждане, който е издаден от нашите органи.

Това, че е родена в Бургас, не я прави автоматично български гражданин, защото двамата й родители са арменски граждани и реално, за да има наши документи, трябва поне един от родителите й да е български гражданин. Има и други точки, на които може да се позове за изкарване на статут за постоянно пребиваване, но в случай, че единият родител е арменски гражданин, но е сключил брак с български гражданин, а тя е пребивавала 5 години на територията на България. За жалост законово не е уредено и няма възможност за хора, които са родени тук, завършили са обучение, даже са минали през матури, техният социален кръг е тук, домът, всичките роднини, приятели, семейства са тук, да си звадят документ за законно пребиваващ чужденец на територията на България. Не може да започне работа, не може да учи висше образование, не може нищо да прави. Абсолютно изолирана е от обществото, не може да се развива. Търси си сезонна работа и то благодарение на промените, които настъпиха в законодателството през 2016 година, за да може по-лесно чужденците да работят в България. Има една точка в Закона за чужденците, която покрива хората, които са родени до 27 декември 1998 година, но там условието е да не са граждани на една от страните, които са бивши съветски републики, а Армения е такава. Така даже на нея не може да се позовем. През годините семейството не е могло да си оправи документите, Изабела е станала пълнолетна и вече чисто от страх и заради грешни съвети на адвокати, такива хора не смеят да си подадат заявление за каквито и да било документи. Ако ги подадат в „Миграция“ - там служителите са с вързани ръце и единственият вариант е да се издаде заповед за депортиране, каквато в случая е извън всякаква логика на човешката практика, при положение, че това е човек, който чисто формално не е българско гражданство.

Изабела има арменски паспорт, иначе ще я водят лице без гражданство.

Адвокат Свилен Киров

Родителите са пристигнали в България преди повече от 20 години, когато Армения е била част от Съветския съюз. Има такива хора, които нямат даже и арменско гражданство, не са успели да си изкарат арменски паспорти, стават обърквания в административните им регистри, не могат да ги намерят как фигурират и други. Така те също срещат трудности, за да си изакарат техните документи, за да могат после децата им да се сдобият такива. За гражданство в Закона няма уредено нищо, което да може да се ползва.

Изходът е в Закона да се добави точка, която чисто практически не е нещо грандиозно, но до момента не е направено и това обхваща голям кръг от хора. Не се отнася само за арменските граждани, но и за всички хора от бившите съветски републики, които попадат в тази графа. Решението е да се инициира законодателна промяна. Може да се използват практиките от европейското законодателство. Там да е формулирано – роден в страната, където се намира лицето, има постоянно пребиваване определени години - без прекъсване, няма регистрирани противообществени прояви, не е извършила престъпление, обучавала се в училищата, знае перфектно съответния език.