Забележителен 150-годишен юбилей изпълни с настроение, песни и танци село Тръстиково, община Камено. Оркестър Веселие, ТА „Здравец“ – гр. Камено, нестинарите Марче и Михо Трифонови, бургаските актьори Ива Трифонова и Валери Еличов, както и местни дейци бяха само част от богата програма. Гост на събитието беше кметът на Община Камено Жельо Вардунски, който честити празника на местните жители.

„С огромно вълнение искам да ви поздравя със 150-годишнината от създаването на нашето любимо село Тръстиково. Благодаря искрено за безрезервната подкрепа на общинската администрация, без която и днешния празник нямаше да бъде същия, нашето село нямаше да има този облик“, каза кметът на селото Иванка Драгова. Тя връчи почетни грамоти на дълголетниците в населеното място, сред които и бившия кмет Кръстю Бачев.

Село Тръстиково днес гъмжеше от коли и близки, дошли на гости при местните жители. Хората празнуваха заедно с чужденците, които преди години са си закупили къщи, и вече добре познават българските традиции. Англичаните с удоволствие наблюдаваха народните танци, докато похапваха типичната за нашата кухня шопска салата.

Как семейство англичанин и грузинка избраха село Тръстиково за свой дом - очаквайте по-късно в БургасИНФО.

Село Тръстиково е едно от китните села на Община Камено, събрало през годините различни националности и бит. Руски, английски, иракски граждани дават колорит в ежедневието на местните жители.

Днес село Тръстиково е малко китно селце с близо 250 жители. Някога тук именно е бил общинският център, а икономиката е процъфтявала с труда на много хора. Ето и кратка история на селото:

Главната роля за създаването на сегашното село Тръстиково е на българина Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Революционер от Старозагорски район, той закупува 16 000 дюлюма земя от черкезина Исмаил бей от землището на днешно Тръстиково /местността Юрутлука – на разстояние около 1 км от сегашното село, със 100 къщи/, чрез привличане на свои роднини и познати приемат неговото име Сазлъкьой

Още през 1874 г. сазлъкьойци откриват първото училище, настанено в малка къща. През 1882 г. със свои средства и труд те построяват нова удобна сграда с четири стаи за училище, която по-късно служи за община, кметство и читалище. В близост до него построяват и църква на име „Св. Димитър”. Затова и закрилника на с. Тръстиково е Св. Димитър. През 1933 г. е построена новата църква. Голямата заслуга за направата на Божия дом, за строителството на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов, кмет на селото и народен представител. За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.

През 1940-1941 г. е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове. През 60-те години се открива и осмолетка (основно училище) за учениците от селото и съставните села. Открива се в нова сграда и се обзавежда детска градина за предучилищно възпитание на децата от общината.

От Освобождението до 1910 г. общината била в с. Русокастро. От 1910 г. до 1934 г. Тръстиково е самостоятелна община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912-1913 г. по време на Балканската война. По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково. От 1934 г. до 1952 г. общината е в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт.

През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов. През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи.

През 1948 г. се създава ТКЗС, което през 1950 г. се масовизира. През 1958 г. Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката - добивите са рекордни. През 50-те години се посторява настоящата сграда на кметството - тогава община. По това време се създава и машинно-тракторна станция с район от 13 селища. През 60-те години се изграждат административни сгради на ТКЗС и търговската организация. В Тръстиково по това време има общинска болница с родилно отделение, аптека и изкупвателен пункт за животни.

Селото се въздига и в културно отношение, като най-голям е приноса на основаното през 1927 г. читалище „Народна Пробуда” под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев. Петдесет години по-късно, през 1977 г. читалището, вече с утвърдени традиции, тържествено отбелязва своя половин вековен юбилей.

60-те и 70-те г. на 20 век се считат за период на най-голям възход на с. Тръстиково. В селото, освен поминъка – търговия и стопанство, успешно се развиват просветата, културата и на голяма висота художествената самодейност.