Сензационно откритие в Созопол: Откриха най-голямата фамилна гробница в частен имот (СНИМКИ)

img

Две жени и мъж от знатна аполонийска фамилия погребани с дарове за отвъдното

Най-голямата фамилна гробница, известна досега от проучванията на аполонийския некропол беше открита от археолози частен имот в разположен по северния склон на възвишението „Буджака”, южно от Созопол. Откритието е сензационно и е дело на екип под ръководството на д-р Теодора Богданова, Димитър Недев и Александър Баралис.

Проучената надгробна могила датира от втората половина на IV – началото на III век пр. Хр. Съоръжението е от типа „перибулос – гробница” с правоъгълна форма и размери 6.2 х 8 м, изградено от масивни добре оформени квадри варовит пясъчник. В него са положени тленните останки на две жени и едни мъж, вероятно членове на знатна аполонийска фамилия.

Скелетните останки са били положени в цистови гробове, при които гробната камера е оформена от дялани блокове, с масивно каменно покритие.

Основния гроб е ситуиран в централната част на гробницата съдържа оскъден гробен инвентар – желязна ножица, бронзова стригила (уред за почистване на тялото) и гърненце. Стените на гробната камера са оцветени в червено (цветът на прераждането).

Анализът на гробните дарове дава основание за предположението, че гробът е на жени.

В непосредствена близост е изградено аналогично гробно съоръжение в което са положени останките на индивид от мъжки пол с по-богати и разнообразни гробни дарове, включващи две бронзови стригили, олпе и лекити, с които при погребението е помазано тялото. По-късно върху покритието на втория гроб, върху каменна платформа са положени останките на жена.

Това е най-късното погребение, извършено в обема на гробницата, след което е натрупан могилният насип от глина и ломени камъни. На повърхността на могилата има запазени следи от постпогребални ритуали с които древните са изразявали почитта си към духовете на мъртвите, получили нов живот в царството на Аид. Открито е и депо от натрошени съдове при които се ритуално пробиване на дъната – т. нар. тризна.

По този начин принасяйки дарове на мъртвите, предметите поставени да им служат в отвъдното чрез ритуалното нарушаване на тяхната цялост и функционалност, отиват в отвъдното, за да служат на преродените души. Най-късен е гробът разкрит южно, извън обема на гробницата.

Това е цистов гроб без покритие на камерата с оскъден гробен инвентар – сребърна монета на Аполония, стригила и глинен алабастрон. Костните останки дават основание да се предполага, че погребаният е индивид от мъжки пол, а ритуалът „Харонов обол” (поставянето на монета) е засвидетелстван най-често в периода от края на IV – началото на III век. Извън стените на гробницата са регистрирани и няколко обредни огнища, свързани с постпогребалните обичаи. Те представляват останки от т. нар. погребални угощения, които се извършвали в памет на мъртвите в периода най-често от третия ден след смъртта (в деня на погребението), на деветия - до тридесетия ден. Роднините са се събирали около гроба, извършвали възлияния с вино и вода, както и символични угощения, след което използваните съдове се натрошавали и заедно с останките от храната и благовонни растения са изгаряни в чест на божествата на отвъдния свят.

Анализът на проучените структури, допълнен с съответните антропологични, палеоботанически и остеологични изследвания представя един цялостен гробничен комплекс, чието пълно проучване ще даде възможност за реконструкция на погребалните обичаи на древните аполонийци.

Откритите в контекста многобройни археологически находки, датират от края на трета четвърт на IV век до началото на III век пр. Хр. Този период е свързан с разцвета и политическото могъщество на македонската династия на Александър Велики, Древна Македония е доминирала на Балканския полуостров и е поставила в политическа зависимост черноморските градове-държави и разпокъсаните в политическо отношение тракийски държави.

Археологическата находка е успешен завършек на българо-френската археологическа мисия в Созопол за 2018 г., месец преди гостуването на съвестната изложба в залите на Музея за история на София.

Откритието привлече вниманието на Негово Превъзходителство - посланик на Република Франция в България г-н Ерик Льобедел и г-н Фабиен Флори - Директор на френския културен институт – гр. София, които заедно със сътрудниците си посетиха разкопките и българо-френската изложба в Археологически музей Созопол.

Добавете коментар

Електронната Ви поща няма да бъде публикувана. Задължителните полета са маркирани с *

Откажи

0 Коментар

Най-новото

Актуални теми

Шофьорите в Бургас на протест за трета поредна седмица

Мащабен протест срещу цените на горивата

Млад мъж загина, падна от тераса в центъра на Бургас