Не работим за подаръци или благодарности, а за да са живи и здрави хората. За да си спасител, трябва да имаш сърце и смелост. Това разказва пред „Труд“ Петър Русев. Спасителят обяснява, че през почивните дни туристи и бургазлии, които идват да плажуват на ивицата, стават 70 000 души, а спасителите са малко- едва 30. Затова работата е много напрегната, непрекъснато следят морето, което е непредвидимо. Мъртвото вълнение ги изправя на нокти, а когато има буря, първата им работа е да изкарат хората от водата, за да ги предпазят от гръмотевиците. Ако плувец попадне в мъртво вълнение, най-важно е да не се паникьосва и да не плува директно към брега, обяснява морският страж.
– Г-н Русев, 19 души се удавиха по Южното Черноморие от началото на лятото. Това означава, че на всеки четири дни, е имало трагедия в морето. Помните ли друг такъв сезон?
– Тази година сезонът наистина е критичен. Мъртвото вълнение започна още от самото начало- от месец юни- нещо, което е прецедент. Миналата обаче, положението не беше по- различно, просто сме забравили. Мъртвото вълнение беше от 20 юли до 2 септември и тогава имаше също много удавени хора. Просто през последните десет години морето е непредвидимо. Мъртвото вълнение се появява в неочаквани моменти, слънцето и морето се промениха. Започнаха бури, дъжд вали все по-често. Климатичните промени, които са в световен мащаб, влияят и на морето. Преценете сами- от началото на юни до момента имаме само 23 дни със зелен флаг. Това са фактите.
– Какво означават тези промени за спасителите?
– Много нерви, повече работа и бдителност, повече трудни дни и моменти. Например, по време на буря, първата ни работа е да извадим хората от водата, защото ако гръм падне върху човек във водата, може да го убие. След това чак мислим за себе си, заставаме под някой чадър и оттам наблюдаваме- дали някой няма да влезе да се изкъпе. Защото хората си мислят, че когато вали дъжд, е много добре да се изкъпят- романтично и по-различно е. Според тях. А това е голяма грешка, защото тогава човек има голяма електрическа проводимост и привлича гръмотевиците.
– Какво всъщност представлява мъртвото вълнение?
– Морето започва да дърпа. Силен североизточен вятър се появява и вдига ветрова вълна, която подкопава дъното и после на втория ден се получава така нареченото мъртво вълнение. Когато има ветрова вълна плюс мъртво вълнение- това се казва „мелтем“, а после само мъртвото вълнение е така нареченият „сулган“. И тогава морето започва да дърпа и се получават така наречените дънни ями и дупки. Мъртвото вълнение, или „сулганът“, трае нечетен брой дни- 3,5,7,13… Когато вълните паднат, т.е. „мелтемът“ изчезне, повечето хора си мислят, че всичко вече се е нормализирало, защото няма вълни, но това не е така. Морето продължава да дърпа и да „работи“ и е много опасно. Затова тази година ние дори бяхме набучили колчета по най-опасните места, където имаше страховити дънни ями- да бъдат като знак, предупреждение тези места да се заобикалят.
– Как да се спасим, ако попаднем в лапите на „мъртвака“?
– Първо, трябва да се къпем там, където има водно-спасителна служба, а не на неохраняеми плажове. Второ, трябва да се къпем на групи и ако попаднем в мъртво вълнение, да махаме и викаме за помощ. В това няма нищо срамно. Но ако се попадне в такава ситуация, най-важно е да не се паникьосваме. Да се отпуснем, защото човешкото тяло има плаваемост и не трябва да плуваме директно към брега, защото самото течение е с по-голяма скорост. Ако човек плува със скорост 3 километра в час, течението може да бъде 10-15 км в час. С една дума е невъзможно да се излезе от него. Може да се излезе само ако се плува по диагонал.
– Вие спасявал ли сте човек от мъртво вълнение?
– Да спасявал съм и непрекъснато правим тренировки за това. Задължително се влиза със спасително въже или със спасителен буй и плавници, за да можем да подадем буя на давещия се човек. През последните събота и неделя имахме над 20 инцидента- хора, които бяха попаднали в теченията, в дупките, в ямите и просто благодарение на професионализма на колегите спасители, на нашите постове нямаше нито един трагичен инцидент. Всички хора бяха спасени.
– Какви други опасности дебнат на плажа?
– Примерно ужилване от медуза. При такъв случай човек може да направи пет неща. Първо- да измиеш мястото със сладка вода на душа, след като веднага излезеш от морето. Друго- с мокър пясък да натриеш мястото, за да се облекчи болката. Вече у дома, може да се приложи оцет, сапун и лед. Ако ужилването е в областта на лицето или очите- задължително се търси медицинска помощ. Когато има вълни, тогава хората от вътрешността на страната, които не познават морето, си мислят че няма никаква опасност и скачат във вълните. А примерно при скок в самата вълна, тя може да обърне човека и да го забие към дъното, така че къпещият се дори да изпадне в безсъзнание. Друго- при скокове във вълните човек може да се удари в дъното и да се обърка къде е повърхността, при такъв удар може да остане, не дай Боже инвалид.
– А дисциплинирани ли са туристите това лято, има ли съставени актове за неподчинение?
– Не са много дисциплинирани. Има съставени актове предимно на пияни туристи, които стават агресивни и се карат с нас и не изпълняват разпорежданията ни. Това са предимно млади хора- между 20 и 40 години. Има сред тях и българи, и чужденци, които се мислят за много велики, за безсмъртни даже. Няма да споменавам от кои народности са. Но германците и турците са най-изпълнителни. Като им се каже, просто няма проблем и изпълняват.
– Вие сте оперен певец, а работите като спасител- защо? И защо има дефицит на спасители, и те предпочитат да работят, да речем, в Кипър?
– Доста колеги предпочитат да работят в чужбина поради по-високото възнаграждение и по- дългия сезон там. Примерно в Кипър сезонът е осем месеца. Макар че концесионерите тук дават бонуси- квартири се плащат, храна, кафета. Последните години повечето спасители предпочитат плувните басейни, защото там няма такова напрежение, няма течения, няма мъртво вълнение. Аз през зимата работя в едно училище като огняр и чакам да дойде лятото. Повечето колеги са така- на зимна и лятна работа. При нас, на Северния плаж, има и две жени спасителки. Едната е медицинска сестра, другата е студентка в НСА.
Занимаваме се и с други неща на всичко отгоре- да търсим изгубени деца. Прави впечатление, че тази година възрастовата им граница порасна, т.е. губят се вече по- големи деца. Ако досега се губеха деца между 3 и 10 години, сега те са над 10 години. Отдавам го на факта, ме майките им идват на плажа с лаптопи и смартфони и не ги наблюдават. Няма диалог между деца и родители. Не ги знаят в кой момент къде са. Също през годините съм наблюдавал, че когато се изгуби някое дете, то непременно тръгва на север, т.е. към Поморие.
– Има ли нужда от създаване на Център по водно спасяване, от кула, от която да се наблюдава плажа, и от радиоуредба?
– Естествено, че има. В ММЦ Приморско например има кули, от които спасителите наблюдават отвисоко по-голяма част от водната площ. Чувал съм от колеги, които са били в чужбина- Австралия, САЩ… Там било точно така- имат високи кули за наблюдение и спасителите се въртят на всеки час, други обикалят край морето. Когато преди години имаше радиоуредба- съобщаваше се времето, съобщаваше се за опасни зони, за изгубени деца, разяснения се даваха за сигнализацията. Просто имаше някакъв живот. А сега всеки идва, седи си самотен или с компания и си тръгва. Затова е хубаво пак да има радиоуредба.
– Спасителите още гларуси ли са, или вече са врабчета?
– Няма вече гларуси, няма време за гугутки, чайки и така нататък. Цялото ни внимание е обсебено от морето. Морето е толкова непредвидимо, че всяка секунда невнимание може да струва скъпо. И другото- в събота и неделя плажът в Бургас се пълни със 70 000 човека. Те са охранявани от 25, няма и 30 спасители. Или горе-долу на един спасител се падат няколко хиляди човека. А август е най-трудният месец. Връщаш се от работа и нямаш сили буквално да говориш. Гледаш да си починеш пълноценно, защото утре пак си на вишката.
– Хората, които спасявате – как ви се отблагодаряват?
– По различен начин, някои дори не казват едно „благодаря“, но това е, защото са шокирани от случилото се. Минават, заминават и се скриват. Други са много благодарни и мили. Примерно тази година спасихме няколко млади хора и те ни почерпиха с по една шоколадова вафла и чаша кока кола. Пак тази година, лекарят който е към нашия екип, спаси един човек, който припадна на алеята над плажа. После дойдоха синът му и дъщеря му да благодарят. Но ние не работим, за да ни благодарят. Просто нашата работа е отговорна работа, както е на лекарите. Ние работим, за да спасим човека. И затова не всеки може да е спасител, трябва да имаш сърце и смелост, винаги съм го казвал. Това е нашата сила- да помагаме на хората да бъдат живи и здрави. Не работим за пари или подаръци.
Визитка:
Петър Русев е роден на 7 декември 1970 година в Бургас. Завършил е Музикалното училище, специалност „Оперно пеене”. Известно време е съвместявал пеенето през зимата и спасяването на туристи от морето през лятото. След като в операта съкращават щата, през 2010 година, остава да работи само като спасител. Морски страж е вече цели 20 години. Русев е старши спасител, инструктор по водно спасяване. Обучил е над 4000 ученика в курсове при БЧК-Бургас.
0 Коментара