Нямам нищо против чистачката на Централния софийски затвор, напротив, възхищавам се на хора, които реагират импулсивно, водени от собствените си здрави принципи за справедливо и редно, без да се боят, че това може да застраши тях самите.

Вероятно жената е от този сорт хора, които не биха подминали паднал на улицата, защото първо ще си помислят, че му е прилошало и има нужда от помощ, а не че е поредният пияница.

Но масовото героизиране ми дойде в повече. Разбирам, че има голяма доза пародийност в идеите за награди и постове на женицата, като целта, разбира се, е осмиването на всички тези, които не са си свършили работата.

Обаче в непреодолимото си желание да упражнят своето остроумие десетки знайни и незнайни автори прескочиха най-важния етап от подготовката на всеки текст – да се информират достатъчно добре за фактите, които са решили да коментират.

Първо, хигиенистката Христина не е единствената, която е реагирала на бягството. Далеч по-съществена се оказа ролята на социалния работник Красимир Кръстев.

Второ, със сигурност регистърът на вицовете се радва на свежи попълнения за чистачките и ролята им в сигурността, проблемът е, че този поглед върху случилото се доминира над сериозния анализ.

Адмирации за Красимир Кръстев, още повече, че той не преувеличи собствената си роля и разказа пред Миролюба Бенатова за опита на постовия да спре Владимир Пелов. Според социалния Пелов е произвел изстрел, за щастие не е улучил охранителя.

Убедена съм, че не е най-важно кой се е затичал след бегълците. Ироничните закачки към охраната, която не е могла да предотврати бягството, са несправедливи. Дали тези, които ги бълват, са виждали някога насочен срещу себе си пистолет?

Възловият момент е внасянето на огнестрелно оръжие зад решетките. Без него бягството нямаше да е успешно. Напълно споделям тезата, че има помощ отвътре. И в духа на затворническия фолклор ще припомня един популярен афоризъм, който лишените от свобода често повтарят: „В пандиза и кораб можеш да вкараш, стига да има море“.

Преди няколко години в бургаския затвор, известен като един от най-тежките в страната, бе направена интересна изложба: на забранени вещи, намерени у обитателите или в тайници по килиите. И все пак има голяма разлика между телефон или няколко цигари марихуана и боен пистолет.

Затова търсенето трябва да включва поне още един – съучастник / или съучастници/ на Владимир Пелов и Радослав Колев.

Другата смислена, макар и не толкова атрактивна реакция е, на инцидента да се погледне като симптом и сериозно основание да се инспектират мерките за сигурност във всички затвори.

Бел. ред. Авторът Диана Саватева е депутат от ГЕРБ, избрана е от Бургаски регион. Тя е опитен журналист от в. "24 часа", със сериозен поглед по криминалните теми. Позицията си за бягството от Централния софийски затвор, което взриви общественото мнение през последните три дни, тя публикува като статус във Фейсбук. Заглавието е на редакцията на Бургасинфо.