Както вече съобщихме, собственички на две траурни агенции в Бургас „Авона“ и „Гея“ - Румяна Черкезова и Стефка Димитрова, застанаха заедно, с лицата си, пред БургасИНФО, за да разкрият шокиращи подробности за бизнеса, за претърпените ужаси, за заплахите и за съмненията, които имат по повод две запалени катафалки. Това са дамите, собственички на двете фирми, чиито траурни коли горяха в рамките на четири месеца. Катафалката, собственост на Стефка Димитрова, пламна през август, а Мерцедеса, ползван със същата цел, собственост на Румяна Черкезова, изгоря в нощта на четвъртък срещу петък.

Те потърсиха наш репортер в отговор на твърденията на Иван Пишиев, които публикувахме в петък вечерта. Представяме техния разказ с незначителна редакторска намеса и известни съкращения от поредицата стряскащи екшъни. Дамите работят дълги години в бранша и тяхната гледна точка може да даде светлина върху погребалната дейност, която е повод за бурни скандали, потресаващи лични отношения и тежки бизнес отмъщения. На разговора присъстваха както двете жени, така и дъщерята на Румяна Черкезова – Радина, която потвърди всяка дума, казана от майка й. Готови сме да предоставим версията и на други собственици на погребални агенции, за да може темата да бъде разплетена до край.

Двете жени са категорични, че в бизнеса текат процеси, които целят всички досега съществуващи погребални агенции да бъдат ликвидирани, за да се намести на тяхно място нова.

„Аз съм 100% съм сигурна, че зад палежа на моята катафалка стои Иван Пишиев, човек, с който се познаваме от 8 години. Тогава Иван Пишиев, през 2010-та срещу 2011-та година, като той е приятел на Йордан Въчев-Ларша, току-що беше излязъл от затвора. Йордан го доведе.

Запалената катафалка на "Авона" пред бл.2 в бургаския ж.к. "Славейков"

По това време бяхме в съдружие аз – Румяна Черкезова, Стефка Димитрова и Йордан Въчев. Той го доведе в офиса, за да започне работа при нас, за да му помагаме, тъй като е негов приятел и понеже няма възможности. Стефка беше много против, вдигна се скандал, но така или ииначе Иван беше назначен като траурен агент – носи, облича покойници, пътува с катафалката и т.н. Йордан си вземаше при нас „рецидивистите“, имало е доста моменти през тези години, когато и пред нас си казваха какви ги вършат в по-късните часове на нощта. Иван работи 2-3 месеца и се огледа в моето дете. Защо не погледна друго момиче, въпреки че тук работеше жена, също с хубава дъщеря. Естествено, за да се докопа до фирмите. Пет месеца и половина Иван имал връзка с дъщеря ми Радина, без никой да знае, те се криеха, защото ние щяхме да бъдем против. Докато един ден, докато ние правим погребение и сме в Ритуалната зала, той ми заяви: Аз съм третият човек! Понеже ние усещахме, че дъщеря ми има приятел, аз й казах, че има трети човек и я предупредих само да не е от тези рецидивисти, които работят при нас. Със Стефка усещахме, че този човек нещо крои. Пред Ритуалната зала той най-нагло ми го каза.

Стефка беше много против, говореше на дъщеря ми. Децата ни са израснали заедно, с нашите фирми. Стефка беше против, но аз като майка реших, че като го обича, ще бъда до тях.

В началото - година и 3 месеца, той беше много добър с всички – с мен, с нея, с майка ми, с бившия ми съпруг, който живее в Малта, но поддържаме нормални отношения. Той се прилепи до нас. Не заради хубостта на дъщеря ми, а заради парите. Иван Пишиев не гледа хубост, вълнува го интересът. Една „прекрасна“ нощ двамата били на рожден ден на брат му в някаква дискотека. Радина решила да си тръгва, тъй като компанията не й била приятна. Той я пъхнал в тоалетната на заведението и я пребил от бой. Тя си е повикала такси, той я бил пред колата, качил я и я завел в офиса на Стефка, който е на другия край на Гробищния парк. Аз нищо не знаех. На другия ден отидох в офиса и видях, че бюрото е счупено. Офисът беше леш. Стефка ми каза: „Това е Иван и е бил с Радина. Да знаеш – Радина е бита“. Аз не повярвах първоначално. Така и Радина тогава не призна, а Иван се държеше все едно ннищо не е било. Веднъж видях в моето жилище скъсани щорите, както и разкъсана една нейна много красива блуза. Тя ми даде обяснение, че щората се е скъсала от течението. Започнаха моите съмнения, че той я бие, въпреки че се представяше по съвсем различен начин. А тя е мълчала от срам.

Той ме манипулираше да правя ремонт и да купя най-модерно обзавеждане на апартамента на дъщеря ми. Помагах с пари много. Работех много, за да има средства, като орлица бях над тях. Правех погребение след погребение, осигурявах транспортиране, какво ли не, само и само те да са добре. Той не идваше на работа, но въпреки това моят труд го давах на него. Само и само той, понеже е с дъщеря ми, да са осигурени, заедно да харчат парите. Майка съм. Всичко най-скъпо им осигурявах, всичко каквото кажат. А как се вадят тези пари? С много труд, денонощно работех. Ние със Стефка по това време вземахме трохите, парите отиваха на друго място – в джоба на Йордан Въчев. На десето число на месеца се събирахме тримата в офиса под ключ и му брояхме неговия пай. А той беше по 150 лева на заявка за погребение. Ние бяхме единствени на частния пазар тогава. Работихме ние и Обредния комплекс. Имаше месеци, когато имахме по 55 погребения – тогва той се цупеше и казваше, че много малко работим и че парите са малко. Когато се счупеше автомобил, ние със Стефка плащахме ремонтите, разходите – заплати и осигуровки и всичко останало, поемахме ние. Той си вземаше неговото, а разходите не ги деляхме. Ние плащахме неговия пай, разходите и чак накрая – каквото остане беше за нас. Това беше ад години наред.

Иван вече беше нареден във фирмата. Заради него се разделихме със Стефка. Тя каза, че не иска да го вижда, че змията е в пазвата ми. Йордан Въчев продължи три месеца да обикаля от единия офис в другия, въпреки че се разделихме. Казваше, че не може да не си плащаме, че ще бъдем пребити, обезобразени и какво ли още не. Въпреки това не съм се страхувала. Един месец нямах пари, а той ме чакаше пред банката, за да му дам 3600 лева. Теглих от банката средства за вкъщи, а той ми ги взе от ръката.

Тогава му казах: „Това са ти последните пари, Данчо!“.

Вечерта Радина и Иван бяха вкъщи и аз казах на Иван: Повече няма да му плащам. А той ми каза: „Че аз от началото ти казах да спреш“. Но тогава другата змия се закачи за мен. Пет години след това давах пари не на Йордан, а на Иван. Може би грешката е моя. Трябваше да го изгоня. Ако бях останала с Йордан, поне щях да бъда спокойна. Почна да бие Радина пред мен. Веднъж я хвърли на земята като животно. След три дни Радина ми се обади в 6 часа сутринта, по нощница, с котенцето в ръце и ми вика: Майко, ела да ме вземеш!. Запалих колата, отидох и я взех. После той идваше вкъщи, да я закача. Тогава аз накарах Радина да се върне при него, да изчака, да дойде подходящо време, за да се освободим от него. Казах го, защото мислех, че ще ни съсипе бизнеса. Тя направи този жест заради мен, плачеше. Пак това беше моя грешка. Трябваше да отида в полицията, но се страхувах. В апартамента има дупка от нож на леглото, по вратите. Тогава отидохме в полицията. А Иван беше абсолютно спокоен. Защитаваше се като опитен адвокат пред полицаите. След 10 месеца, с юридическа покана, Радина го извади от апартамента, като той ми остави сметки от близо 500 лева. Двамата се разделиха, но той остана във фирмата. Имаше боища, сканадали, счупи ми катафалката. Един ден отиде да вземе труп от моргата, защото имаме погребение. Дойде време за церемонията, а него го нямаше, изключваше и телефона си. Чакаме с хората пред Ритуалната зала, а покойникът го нямаше. Звънях му, а Иван си изключваше телефона. Управителят на комплекса ми каза: „Викай полиция“, но аз издържах да не изпадам в конфузна ситуация и не дадох нито за миг вид, че има нещо тревожно. Той дойде все пак накрая, направихме погребението и си поиска отново парите, въпреки че изобщо не ги заслужаваше. Работех под изключителен стрес.

Целта му беше психически да ме унищожи и да ми вземе фирмата.

Последното, което се случи, беше на 6-ти март. Дойде и поиска пари, заплашваше ме, че ще ме занули – ще извика НАП, Инспекция по труда, че ще ме вкара в затвора. Аз вече бях претръпнала. Обаче при нас работеше момиченце, което продаваше цветята отпред - пред офиса. Беше студено и момиченцето стоеше вътре, като имаше хора – тогава излизаше. Седяхме двете в офиса. Той стоеше на дивана, стана, хвана я за ръката и й каза да излиза навън. Тя се дърпаше, а той я блъсна. Тя си удари главата, вече вън. После момичето отвори вратата и му каза: Какво правиш? Той се обърна, удари я с ръка по лицето и я хвърли отново навън. Детето изписка. Тогава вече добих страхотната сила, скочих и изкрещях: „Изчезни оттука! Марш!“. Той избяга, качи се на БМВ-то, което кара. Ние заключихме офиса и казах на детето – отиваме в полицията. Запалих колата и тръгнахме, той обаче – след нас. Кара до мола успоредно до нас. Преминах на червен светофар, само и само да се освободя от него. Отидохме при дъщеря ми, след това отидохме във Второ РУП, пратиха ни към Пето РУП. Скрихме колата до полицията, направихме жалбите и оттам почнаха нещата. Имаме жалби и в прокуратурата. Развитие обаче до момента няма.

Откакто сме се разделили със Стефка, той си получаваше заплатата, но не подписваше ведомостите. Миналата година счетоводителката дойде тук и му каза да ги подпише за предната година, но останаха 13 месеца. Държеше ме по този начин. Като го освобидхме оттук, отиде, направи жалбата до Инспекцията по труда. Той се е оплакал, че не получавал заплата. А как се издържа? За институциите обаче документите са от значение. Глобиха ме за 13 месеца. А той през това време носеше маркови дрехи, караше БМВ-седмица, което обаче не се води на негово име, пушеше пури др. Как става това?“, разказа Румяна Черкезова.

Двете жени са единодушни и смятат, че Иван Пишиев стои зад палежите на катафалките им. Припомняме, че той беше задържан в петък от полицаите във Второ РУП, но адвокатът му Захари Кирилов подаде жалба в съда. Административният съд заседава в 20,30 часа, като отмени заповедта за полицейско задържане, като счете, че няма достатъчно доказателства за това, че той е евентуален извършител. Малко след това Иван Пишиев разказа своята версия за случая пред БургасИНФО (ВИЖ ТУК). Тогава той твърдеше, че Стефка Димитрова и Румяна Черкезова са в изключително изострени отношения. Пред нашия репотер двете жени обаче бяха заедно, като дългогодишни приятелки и потвърждаваха взаимно думите си.

Решението на Административния съд от петък вечерта, с което беше освободен Иван Пишиев

„Съседът от 11 етаж каза, че е чул в 4,10 часа, гръм. Скочил на терасата, видял голям пламък отпред на капака. За секунди пламъкът се разпространил навсякъде. Звъннал на 112. Полицаите и пожарникарите са реагирали веднага, дошли са много бързо. Но автомобилът е изгорял бързо. Полицията си свърши работата, както винаги. Но няма закони“, каза Румяна Черкезова.

Тя продължи разказа си с това, че още преди повече от година е получила информация, че ще се случват подобни инциденти, като затова е предупредила и своята колежка Стефка Димитрова. Това предупреждение станало и повод тя да сложи камери около своя офис, на които е бил записан палежа на нейната катафалка – през месец август.

„Един ден през 2015 един от „тигрите“ на Йордан Въчев - Добри, дойде да търси Иван в нашия офис. Този човек помага в траурна агенция „Покой“, която се управлява от Донка Фотева, но всъщност работи за Йордан Въчев, за което няма документи, въпреки че целият град го знае. На мен той започна да ми задава въпроси кой има много работа, защо и как. Стигнахме до там, че той се изпусна и каза:

„Голяма работа ще става след Нова година. Ще работи една фирма, а ти, ако си качествена, ще те пазят".

Аз се обадих веднага на Стефка и я предупредих, че нещо ще се случва. Иван също, когато е нервен, не знае какво говори и сам се изтърва и казва какво ще правят. „Ти все ме гониш, но ти си с моето име и няма да бъдеш палена и няма да бъдеш занулена. Занулена ще бъде Стефка.“ Тези момчета пораснаха сред нас, знаем всяка тяхна дума. Тя веднага застрахова офиса и катафалките и сложи камерите“, разказа Румяна Черкезова.

Стефка Димитрова добави, че още на втория ден след палежа е бил установен извършителят, а по-късно и поръчителят.

„Гледахме по камерите. Знаехме и кой е посредникът. На втората седмица разбрахме и кой е поръчителят. На 14-ти август запалиха катафалката, като е дошъл един наркоман от „Меден рудник“, на когото са платили. Полял е катафалката с шише, запалил я е с една хартия. При мен огънят беше обхванал и част от офиса. На записа се вижда как подпалвачът отива и пред другия офис и залива и там и пали. Но там, понеже от климатика капе и е напоено с вода, огънят лумва и изгасва. Аз го имам на запис това нещо. Наркоманът не ме интересува. С наши средства разбрахме кой е поръчителят. Стигнахме до посредника, който каза, че са му платили едни от нашите бивши колеги, с черно БМВ. Всичко това сме го дали в прокуратурата, посочили сме имената. Няма нищо вярно в твърденията на Иван Пишиев, че е жертва! Пуснат ли ги тези хора, значи някой взема пари!“, каза Стефка Димитрова.

Двете жени разказаха и подробности от тяхна гледна точка за грозния скандал, избухнал преди погребението на загиналия на пешеходна пътека ученик Костадин Джардов. Очаквайте какво те знаят по случая.