Иван е бургазлия, типичен младеж от модерното поколение, израснал зад монитора на компютъра, носи очила с висок диоптър и има проблеми с костите. Най-тежкия физически труд, който е полагал, е да си оправи леглото. Навършвайки 20 години обаче решава, че това трябва да се промени. Така Иван и неговия приятел Албърт решават да потърсят смисъла в живота далеч от големия град, от компютрите, от модерните устройства, като се отдават на изцяло природосъобразен режим, на физически труд и простички цели в продължение на цели 4 месеца далеч в планината. Те оставят суетата в Бургас и попадат в екоселище, където животът няма нищо общо с този на младите хора в града. Резултатът не закъснял - част от болестите им вече са в миналото, научили са много и за отношенията между хората.

„Цял живот съм бил на компютър, разчитал съм на сигурност. Но сега реших, че искам да съм по-независим и да загърбя този живот. Един ден просто реших да тръгна към Странджа. С един приятел с колелата отидохме за 3-4 дни, спахме сред дивото, за да видим как ще се справим. Подготвяхме се за еко селище. Получи ни се и започнахме планирането на пътуването, което ни отне 5 дни с колелата. Спахме по горите. Но това беше нашата идея. Искахме да сме по-аскетични, не търсехме лесния път, предизвикатеството беше важно за нас. Беше много рисковано пътуване, нямахме и много пари, гониха ни кучета. Бяхме много неподготвени, нямахме нищо, освен едни тънки одеяла, палатката постоянно се късаше. В еко селището ни очакваха, ние се бяхме обадили предварително. Избрахме да ни настанят в една глинена къща, бяхме на слама, атмосферата беше много селска, много дива, точно каквото търсехме“, разказва своите приключения младежът.

В селището живеят малко хора, има и деца. Там са от около 8 години. Поели са инициативата да са там, защото според тях големия град не е добра среда за отглеждане на децата им. Опитват се да живеят възможно най-близо до природата, дори ползват компостна тоалетна. Правят си сами тор, разсад, фокусирани са над собствената си продукция, пекат хляб. Не ядат месо, не пушат и не пият. Трудят се много, а забавленията им са яздене на коне, настолни игри, четене в група и обсъждане на литературата.

През четирите месеца там Иван и Албърт са се научили на земеделие, да използват резачка, флекс, да строят, да впрягат коне. Иван казва, че там е станал по-добър човек и сърцето му се е отворило за повече неща, станал е наблюдателен, развил е вътрешната си навигация. Научил е тялото си да се самолекува.

„Когато човек не е в правилната среда започва да се разболява. В града хората се разболяват. Аз бях много болен като тръгнах, имах проблеми с костите, зрението ми беше съсипано. Още с отиването там свалих очилата и за 4 месеца то се възстанови, сега виждам отлично, а ефекта почувствах още на втората седмица. Преди това не виждах нито на близо, нито на далече. Когато се движиш сред природата самата среда те лекува, храната и всичко. Тялото ми вече е здраво“, споделя Иван.

Часът за лягане в селището е 22.00 часа, всички стават в 5.00 часа. Двамата младежи бързо свикнали с това, казват, че просто са влюбени в този начин на живот. Сега в града продължават да си лягат и стават рано и да живеят по този начин.

„Идеята да заминем беше моя. Причините са много. Аз съм веган и виждам накъде върви света. Мисленето ми е, че ако искам да видя промяната, тя трябва да тръгне от мен. Затова исках да видя какво е да се живее екологично, съобразено с природата. Пътя изминахме с колелата, защото това е екологичен транспорт. Най-интересното, на което се научих в селището, е на трудолюбие, на това да си помагаме взаимно. Тук, в града, това не е така. Аз съм израстнал на село, така че не беше нещо съвсем ново за мен, но в еко селището животът е по-тежък. Сами си изкарваме храната, ядем само, каквото сме отгледали и всичко е био. Най-много ми харесаха конете, хубавата храна и чистия въздух“, разказва своята история Алберт.

Върнал се е, защото е китарист и иска да се развива като музикант, а в еко селището това не е възможно. Иска пак да живее по този начин. Мечатае да започне да печели от своята музика, за да има възможност пак да отиде да живее на село по същия този начин. Следващото прикючение също ще сподели с Иван. Знаят за много добри еко селища в Русия и мечтае да ги посети, като пак планира пътуването до там да бъде с велосипед.

„Ако имам силата да променя света ще премахна медиите, електронните устройства и други технологии на новото време. Аз живях в естествената среда на човека в това еко селище и разбрах какво е истински живот. И не е това, което имаме в града. Еко селището не е перфектно, нито една от тези общности не е перфектна, но хората се опитват. Имат своя продукция, сеят, купуват земи, обработват ги, строят къщи за хората, които искат да си променят живота. Опитват се да направят едно ново място с възможноти за хора, които са решили да се променят. Много се работи там, почти няма почивка. Строяхме, чистихме, научих се на много неща, да впрягам коне, да се грижа за тях и всеки един ден беше безценен“, заключва Иван, който от няколко седмици се е върнал в Бургас и започва наново живота си. Опитва се да разбере какво го е върнало в Бургас. Запознава се с нови хора. Но планира отново да тръгне на път. Може би дори ще отиде в друго еко селище, но в друга държава, защото иска да обикаля света.