Днес църквата почита преподобни Серафим Саровски Чудотворец. През деня ще е и тържественото пренасяне на частица от мощите на светеца от руската църква в София "Св. Николай" до патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски", където по решение на Светия синод ще остане за поклонение.

Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: "Радост моя!", гласи биографията му в съобщението на Светия синод. Св. Серафим починал на 15 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител. Канонизиран е за светец през 1903 г.

На втория ден от новата година българите почитат и Свети Силвестър. Този празник е известен още и като Карамановден. На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана. Днес имен ден имат Силвестър, Силвия („силва" е „гора" - сила и свежест), Гopан и Гoрица.