Старши инспектор Станимир Богданов - полицай от Районото управление в Несебър, изпълняващ дълги години с почтеност и мъжество професията си, има нужда от помощ, за да може да се върне здрав при семейството си. Неговите деца Златомира и Емил с болка и надежда поискаха подкрепа за лечението на баща си, който страда от тежко онкологично заболяване.

Старши инспектор Богданов е отдал живота си, за да помага на другите.

Цял живот е спасявал животи и е помагал на хора в нужда, не по задължение, а защото той е такъв човек. Има редица награди и отличия за работата си. Винаги когато го попиташ как е, с широка усмивка казва „Мен не ме мислите, добре съм си!“. Но сега той има нужда от помощ. Ето зовът за помощ на неговите деца:

„Станимир Богданов не е само баща. Той е съпруг, син, брат, приятел и колега. С нашата майка са вече 29 години заедно и те са опората на нашето семейство.

По Коледа през 2024 година животът ни се преобърна, защото чухме най-страшната диагноза, рак. Баща ни е болен от рак на дебелото черво, IV стадий, и то не просто рак, а рядък и изключително агресивен смесен вид, наречен MiNEN.

Последваха операции, химиотерапии и лъчетерапии в България, защото тук ни даваха надежда, че могат да се справят. По едно време имаше подобрение, но това лято всичко тръгна надолу. Състоянието му се влоши рязко, отокът ставаше все по-голям, а с него растяха и болките. А той, типично в свой стил, все ни повтаряше:

„Спокойно, деца! Всичко е наред, добре съм!“

Да, ама не…

Последва нов PET/CT скенер, който показа най-лошите резултати до този момент, а именно разсейки в мозъка, лезия в черния дроб и лезия в белия дроб.

По препоръка на онколозите сменихме химиотерапията и само след 2 вливки тати започна да връща усмивката си. Отоците започнаха да спадат, болките намаляваха и той отново се чувстваше себе си. Макар и за кратко. Последва лъчетерапия на мозъка, заради която трябваше да прекъсне за малко химиотерапията, тъй като двете лечения не бяха съвместими, а на преден план беше да овладеем главата.

Когато това стана, започнахме да организираме следващото вливане и тогава дойде ужасът…

Лекарите казаха, че не могат да се справят с особения и рядък рак, който тати има. Ние не се отказахме и обиколихме България, за да потърсим специалист, който може да го лекува, но един по един ни затръшваха вратата.

Кръвните му изследвания към момента са добре и се опитваме да го държим стабилен, но без лечение отокът се увеличава, а с него и болките. Времето ни притиска, защото състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Затова се обърнахме и към Турция.

Досега всичко необходимо за лечението му беше покривано с лични средства, но сумата, пред която сме изправени сега, е непосилна за нашето семейство. Biruni University Hospital в Истанбул ни предложи персонализирано лечение, съобразено с рядката и агресивна форма на заболяването му. То включва дендритна клетъчна ваксина, CIK терапия и всички необходими изследвания и тестове.

Това лечение ни дава надежда, че можем да имаме още време с нашия тати. За да започне, трябва да осигурим необходимите средства.

Баща ни с всеки изминал ден гасне пред очите ни, а болките стават все по-силни. Ако лечението не започне скоро, ще се случи най-лошото“, пишат Златомира и Емил.Те отправят огромна молба с целите си сърца, всеки, който може да помогне, за да имат шанс да имат повече време със своя тати! Той цял живот е помагал на другите, а днес самият той има нужда от помощ.

За него с огромно уважение говорят и колегите му. Сред тях е и неговият колега Евгения Терзиева, с която са работили заедно всеки ден, бюро до бюро. Тя разказв изключително силно и емоционално какъв човек Станимир Богданов.

„От момента, в който разбра, че е болен, до днес не е загубил и за миг желанието си за живот. Има несломим дух и посреща всяка нова диагноза и усложнение с чувство за хумор, със сила и твърдост.

Никога не е потърсил помощ за нищо. Сам се караше, сам се прибираше след всички операции. Стотинка не пожела от никого. Наложи му се единствено да търси кръводарители преди операциите и дори тогава му беше неудобно, че трябва да го прави.

Тих до последно в битката си за живот!

Когато преди няколко години започнах работа в РУ – Несебър, бях млада и с не много опит. Беше определено да деля един кабинет със Станимир Богданов и още един колега – Васко.

В МВР често работата по конкретни случаи се разпределя между служителите по стаи, за да са заедно, да обсъждат и работят в синхрон, както и да могат да се заместват взаимно.

Няколко години бях с тези двама колеги в една стая, в един автомобил и по какви ли не задачи часове наред… И не е лъжа, когато някой полицай ви каже, че с колегите си прекарва повече време, отколкото със семейството си. Но за семейството на Богданов – след малко.

Старши инспектор Станимир Богданов е достоен и рядко срещан мъжкар в редиците на Министерството. Повярвайте ми, не останаха много такива!

Какво имам предвид ли? Държи на думата си. Каже ли нещо – закон е! Има ли работа – върши се на момента, без значение от спецификата ѝ, при това безупречно.

Трябва да се атакува адрес, да се задържат опасни престъпници – първи е!!! Първи, ама първи! Сърцето и куражът му са като планина.

Виждала съм много „мъже“ – кандидат-инспектори, а вече станали инспектори, че и ръководни кадри, които забавят крачка изключително свойски, за да може на друг да се падне опасната част в рисковите ситуации.

Учила съм се от него. Не всеки има нерви и желание да показва и обяснява в тази система. Давал ми е много – материали, източници, лица за връзка, опит, съвети… Помагал ми е, когато не съм знаела какво да направя. Поемал е работата ми, когато тя е пасвала повече на мъж, нищо че в тази система не се делим по пол.

Бил е до всеки един колега в районното, когато е трябвало да се помогне.

Знаете ли още какво знам за него? Често в служебната поща пристигат писма с призиви за събиране на средства за болен служител на МВР… Каква ирония! Станимир Богданов, без да се замисля, винаги и на момента е вадил и е оставял пари, при това немалки суми, нищо че не познава конкретния полицай или пожарникар.

Обича да готви (и такива съвети много ми е давал). Господи, как обича да пазарува и да готви за семейството си!

А какво семейство има, знаете ли? Благословия!“, казва Евгения Терзиева.

Затова помогнете старши инспектор Станимир Богданов да има шанс да се лекува и да се прибере здрав. Всяка помощ е надежда! Може да я дадете ТУК: